Представлението на "Хизбулла" и статистът - България

Всеки замислял се по въпроса знае, каква е разликата между терориста и бореца за свобода.

Борците за свобода са тези, чиято кауза е спечелила – на тях им се строят паметници. Терористите, в повечето случаи, се борят за изгубена кауза – с тях плашат децата. Методите и на едните и на другите, не се различават по нищо.

Най-важното, което дава стойност на двата образа, е наличието на конфликт, война, борба, кауза, която превръща мъжът/жената/детето с автомата или колана експлозиви в мъченик или безскрупулен убиец.

Ливанската шиитска групировка „Хизбулла” – смятана за модел за подражание от ислямските екстремистки организации в Близкия Изток – е продукт и основен участник последните 30 години в продължаващ политически/регионален/религиозен конфликт с Израел. Името на движението е формирано от двете арабски думи „Хизб” и „Аллах” и буквално се превежда като „Партията на Бога” или „Партията на Аллах”.

„Хизбулла” е създадена и се превръща в организирана военна машина в началото на 1980-те по време на гражданската война и израелската окупация на Южен Ливан. Смята се за алтернативата на движението на умерените шиитите „Амал”, което навремето подкрепя ливанското правителство.

На „Хизбулла” се присъжда създаването на „стратегията на самоубийствените атентати”, като в периода 1982-1990 г. техни мишени на територията на Ливан са израелски, американски, френски и ливански военни и цивилни. Сред най-значимите нападения на групировката остава атентатът от 1983 г., когато камион с експлозиви се взривява в казарма на американската морска пехота, убивайки над 240 души, служители в мироопазващия контингент в Бейрут.

Снимка: islamizationwatch.blogspot.com - Демонстрация на активисти на "Хизбулла"

Общо за осемте години до приключването на ливанската гражданска война (с мирното споразумение от Тайф от 1989 г., влязло в сила 1990 г.) активистите на „Хизбулла” извършват над 40 атентата срещу ливански, израелски и западни цели, отнемайки живота на стотици души. Над 30 западни граждани са отвлечени, голяма част от тях са измъчвани и убивани.

Да си направиш чудовище

Идеологията, зад която застава „Хизбулла”, черпи от извора на ислямската революция в Иран от 1979 г. – аятолах Хомейни се смята за вдъхновител на движението, което се бори за налагането на същите държавни принципи в Ливан.

На практика израелската окупация на Южен Ливан, продължила до 2000 година, се смята за катализатора, дал основата за съществуването на „Хизбулла”.

Досегашният израелски министър на отбраната, генерал от резерва и бивш премиер Ехуд Барак заяви през 2006 г., в коментар по повод 18-годишния конфликт в Южен Ливан (1982-2000 г.):

„Когато влязохме в Ливан, нямаше „Хизбулла”. Шиитите от юга ни посрещнаха с ароматен ориз и цветя. Нашето присъствие там създаде „Хизбулла”.”

В този контекст опасенията на Израел спрямо ливанската групировка са напълно оправдани – няма как да не се страхуваш от чудовището, което си създал. Защото 18-годишната военна операция на Израел на ливанска територия има за цел да съкруши съпротивата на ООП (Организацията за освобождение на Палестина) и сходните й групировки, а практически създава един от най-заклетите си врагове.

Снимка: michaeltotten.com

През 1990-те години „Хизбулла” започва да се трансформира от въоръжена групировка в политическа партия, готова да работи в контекста на политическото статукво в Ливан и да търси диалог с християните-маронити и другите религиозни общности в страната. Едновременно с това сблъсъците с израелските войски в южната част на страната продължават през цялото десетилетие, завършило с изтеглянето на Израел от окупираната територия през 2000 г.

От "борба за свобода" към широкомащабен тероризъм

Експерти нееднократно са коментирали през годините, че успехът, който обявява Израел в изтласкването на палестинските групировки от Южен Ливан, позволява на „Хизбулла” да се вклини в ливанската политика.

И ако от създаването си до края на века, шиитската групировка съществува, „за да се бори за освобождаване на Ливан”, то от 2000 г. „Хизбулла” преориентира „веруюто си” към „каузата на палестинския народ”, поставяйки си за основна цел пълното поражение на Израел, на което е готова с пълната подкрепа на Сирия и Иран. Палестинската групировка „Ислямски джихад” е създадена с финансирането на „Хизбулла”, макар и Израел да твърди, че двете организации са една и съща.

Снимка: friday-lunch-club.blogspot.com, архив

Активистите на „Хизбулла” и „дъщерните” й организации получават военна подготовка от инструктори от елитните подразделения „Бригадите Кудс” на иранските „Стражи на революцията”, което често пъти се случва в тренировъчни лагери на сирийска територия.

Граничната линия между Израел и Ливан е практически фронт на бойните действия между еврейската държава и ливанската групировка. В периода 2000-2006 г. „Хизбулла” извършва десетки нападения срещу патрули и постове на израелската армия, в отговор на което Тел Авив нарежда серия въздушни удари срещу позиции и бази на групировката в Южен Ливан.

Ескалацията на напрежението достига върховата си точка през лятото на 2006 г. в конфликта, известен в Израел като „Втората ливанска война” или „юлската война”, продължила от 12 юли до 14 август. В „Casus Belli ” се превръща отвличането на двама израелски военнослужещи от граничен пост, в резултат на което еврейската държава се хвърля в мащабна военна операция в Южен Ливан, насочена срещу позициите на „Хизбулла” в района.

Над 4 000 ракети, предимно тип „Катюша” са изстреляни срещу територията на Израел, убивайки 165 цивилни граждани. Между 1 200 и 1 400 мирни ливанци умират при израелските бомбардировки над Бейрут и другите големи градове.

Снимка: БГНЕС, архив - Лидерът на "Хизбулла" Хасан Насрала

Постигнатото с посредничеството на ООН примирие след 34 дни конфликт, позволява на „Хизбулла” да се обяви за победителя в сблъсъка, макар и действащият лидер на групировката Хасан Насрала да е заявявал на няколко пъти в свои интервюта, че ако е очаквал толкова ожесточен отговор от страна на Израел, никога е нямало да заповяда операцията, дала повод за конфликта.

Истината обаче е факт - „Хизбулла” не само разполага с човешкия и военен ресурс да води война в партизански условия срещу организирана армия, но и може да бъде възприемана от Дамаск и Техеран за напълно автономен съюзник.

Още повече, че краят на войната позволява на шиитската групировка да укрепи допълнително политическите си позиции и присъствието си в парламента на Ливан, където понастоящем разполага с 13 места от 128 възможни или с един по-малко от преките си конкуренти от „Амал”.

„Хизбулла” се радва на почти неограничени източници на финансиране, на които дори гражданската война в Сирия и международните санкции срещу Иран нямат вид да оказват влияние. Емисарите на групировката работят в голяма част от европейските държави, като набират средства сред заможните и недотам имотните членове на ливанските имигрантски общности, така и посредством полулегални бизнес инвестиции в недвижимо имущество, пране на пари и тн.
...
Къде се намира България на картата на „Хизбулла”?

Практически на същото място, на което се намират Тайланд, Индия, Грузия и всички други известни или недотам известни дестинации, в които през 2012 г. се водеха отделните епизоди от глобалната шпионска война между Израел и Иран.

Сценарият, в който летището в Бургас изигра ролята на декор, може да бъде описан съвсем накратко:

Израелското разузнаване „Мосад” работи с всички сили срещу иранските тайни служби "Савама" (бивщето- "Савак”) в опитите си да саботира ядрената програма на Техеран, която Тел Авив смята за най-голямата заплаха за сигурността си.

От 2010 година насам, Иран твърди, че най-малко четирима негови водещи учени, работели по ядрената програма, са били ликвидирани от агенти на „Мосад”, всички на иранска територия (естествено), някои в секретни обекти с високо ниво на сигурност.

От своя страна Израел обвинява „Савама” , че посредством „Хизбулла” извършва атентати срещу израелски интереси и граждани зад граница, включително убийството на съпругата на военния аташе в Тайланд, ликвидирана с магнитна бомба, закачена в движение за вратата на автомобила й.

Дни преди нападението в България кипърската полиция задържа предполагаем активист на „Хизбулла” (мъж с ливански паспорт и съмнително минало) на летището в Ларнака, за кого имаше реални съмнения, че е извършвал оглед преди подготовката на атентат.

Кипър се посещава от по-малко израелски туристи, отколкото България, но достатъчно, за да привлече вниманието на „уважаваща себе си терористична организация”. Възможно е опитът на кипърската полиция, армия и служби да са се сторили прекалено сериозно предизвикателство за терористите и да са се насочили към „алтернативна” цел.

Възможно е Бургас да е не е бил втората, а първата мишена.

Възможни са много неща. Истината е, че България се превърна от зрител в статист в конфликт, с който абсолютно нищо не я свързва.