Преди година 5000 ракети полетяха към Израел, Газа се превърна в гробище, а днес мирът е все по-далечен мираж

На 7 октомври миналата година терористичната групировка „Хамас“ нападна Израел, уби 1200 души и отвлече стотици в Ивицата Газа. Тел Авив отговори с военна операция в Газа. Точно година по-късно опасенията от регионална война растат, примирието изглежда невъзможно, броят на загиналите в Газа продължава да расте, а близо 100 са заложниците, чиято съдба остава неясна.

На 7 октомври рано сутринта 5000 хиляди ракети от Ивицата Газа политат към цивилното население в израелските градове. „Хамас“ започва безпрецедентно терористично нападение.

Паралелно тече сухопътна атака. Бойци пробиват граничните заграждения с Израел и нахлуват в близките населени места.

Много хора са избити в домовете им, други, предимно млади, стават жертви на терористите на музикалния фестивал Нова.

250 цивилни, включително жени и деца, както и военни са завлечени в Газа като заложници на „Хамас“ и „Ислямски джихад“, които казват, че атаката им е отговор на израелската окупация на палестинските територии.

„Искам да помоля „Хамас“. Не ги наранявайте! Не наранявайте малки деца, не наранявайте жени. Ако ме искате вместо тях - готов съм да дойда“, казва Йони Ашер, чиито съпруга и двете дъщери са отвлечени.

Няколко часа след началото на атаката премиерът Нетаняху прави първото си обръщение.

„Граждани на Израел, ние сме във война.  Врагът ще плати безпрецедентна цена. Във война сме и ще я спечелим“, казва той.

Нетаняху се закани - войната няма да спре, докато терористичната организация не бъде напълно елиминирана и не представлява заплаха за сигурността на Израел.

Как се промени животът на семейство, оцеляло след нападението на "Хамас"?

Виктория Петрова ни среща с един баща, който на 7 октомври успява да защити семейството си

Още на следващия ден започнаха интензивни удари по Ивицата Газа, три седмици по-късно армията влезе в палестинската територия. Първо в северната част. Стотици хиляди палестинци се евакуираха на юг. Южните градове Рафах и Хан Юнис се превърнаха в огромни убежища за местното население, но офанзиви и там принуди вече разселените веднъж да бягат отново.

„Всеки ден бягаме. Газа е почти опустошена, няма къде да отидем. Единствената ни надежда е войната да свърши, не искаме нищо друго“, казва Али.

На 9 октомври Израел наложи пълна блокада на всички гранични пунктове с Газа, с което отряза електричеството и доставките на вода и храна за над 2 милиона души. Последва  остра международна реакция и опасения от хуманитарна катастрофа. След интензивни  дипломатически усилия на 21 октомври първите камиони с помощ влизат в Газа през граничния пункт с Египет.

Газа се превръща в гробище за деца. Всеки ден се съобщава за стотици убити и ранени момичета и момчета. Общият брой на жертвите вече е над 40 000 хиляди.

Опасенията от разрастване на конфликта впрегна дипломатическите усилия на Съединените щати и регионалните сили за сключване на сделка между „Хамас“ и Израел за прекратяване на огъня и освобождаването на заложниците.

„Когато говорим за Газа след края на войната, няколко неща трябва да са много ясни. От една страна - Газа не може да бъде управлявана от Хамас. Това само ще е предпоставка за втори 7 октомври. От друга - Газа не може да бъде окупирана от Израел“, коментира Антъни Блинкен.

Година след атаката на „Хамас“: Насилия и убийства, довели Близкия изток до ръба

Войната създаде по-голяма несигурност за бъдещето на региона, а мирът все още не се вижда на хоризонта

През ноември влезе в сила единствено досега временно примирие.  Освободени бяха 105 израелски заложници и 240 палестински затворници.

Още в началото на войната, в знак на подкрепа към Газа, атаки срещу Израел започнаха свързаните с Иран групировки в района.

Обстрелът от „Хизбула“ в Южен Ливан към Северен Израел принуди 60 хиляди израелци да напуснат домовете си. Хутите в Йемен пък предизвикаха криза в Червено море с нападения срещу търговски кораби. На 17 ноември плениха кораба "Galaxy Leader" с двама български моряци на борда - Любомир Чанев и Данаил Веселинов. Те и до момента са в ръцете на хутите.

През април напрежението ескалира след атака по иранското посолство в Сирия. Убити бяха висши командири на Иранската революционна гвардия. Техеран обвини Израел и две седмици по-късно отвърна с масирана ракетна атаката.

И още повече през август и септември. Първо с убийството на политическия лидер на Хамас Исмаил Хания в Техеран, а след това с взривяването на хиляди пейджъри и уоки-токита на членове на Хизбула. Освен бойци, сред убитите и хилядите ранени са цивилни.

„Лекувахме един след друг пациенти. Нараняванията бяха навсякъде - очи, лица, ръце“, казва Елиас Джрейд очен хирург в Бейрут.

Надежда Нейнски: Израел печели войната, но не и мира. Възможна е „дипломатическа совалка“

Случилото се на 7 октомври е огромна травма, каза бившият външен министър и бивш посланик

В същия момент Тел Авив обяви новата си военна цел – връщане по домовете на 60-те хиляди израелци на север. Започнаха въздушни удари по "Хизбула" и беше убит лидерът ѝ Хасан Насрала. Израелски военни пресякоха границата. Иран отговори с ново въздушно нападение.

„Ние сме в разгара на трудна война срещу иранската Ост на злото, която иска да ни унищожи. Това няма да се случи!“, заяви Нетаняху.

„Израел е кръвожаден узурпатор, който не проявява милост към жени, деца, мъже, стари и млади. Нека го поставим на мястото му“, посочи иранският президент Масуд Пезешкиян.

Въпреки стотиците призиви за примирие в Близкия изток и протестите по цял свят международните организации остават блокирани, а мирът – все по-далечен мираж.