За новия стар полски президент Анджей Дуда изборите, провели се преди дни, със сигурност не бяха леки. На балотажа консерваторът, издигнат от управляващите „Право и справедливост“, успя да вземе скромна преднина пред либералния си конкурент Рафал Тшасковски. Държавният глава отпразнува победата си не в столицата Варшава, а в скромното градче Путуск на 40 километра от нея.
В случая символиката е изключително силна и важи за всяка управлявана от популисти държава – ключово за представянето им на изборите е да победят в провинцията, където нахъсаната реториката и щедрите социални придобивки автоматично се превръщат в електорална подкрепа, пише в своя статия британският в.“Гардиън“.
Данните от неделния вот показват, че именно гласоподавателите в малките населени места са тези, които са му осигурили победата – в почти всички градове Тшасковски има преднина. Реално Дуда печели само в 4 от 30-те най-големи населени места, а в много от тях представянето му е даже значително по-лошо, отколкото е било на предните избори.
Хората в големите градове имат високи очаквания към управленците си, правят сравнения с други места и са чувствителни към загърбените обещания - все неща, които не работят в полза на популистките партии след влизането им във властта.
Там номерата минават
Това, обаче, е малък проблем в избирателните райони като този в 19-хилядния изостанал Путуск, където президентът е категорично първи. Именно в провинцията либералните партии не успяват да достигнат с посланията си до хората – традиционно в периферията населението е застаряващо и консервативно, чувства се загърбено от големия град и директно обвинява прогресивните политики от първите посткомунистически години за недоимъка и обезлюдяването, коментират полски социолози пред „Гардиън“.
Именно това е теренът, на който „Право и справедливост“ изпраща високопоставени политически лица в изостанали общини, говори за връщане на „националната чест“ на поляците и громи всякакви либерални тенденции в обществото и икономиката – докато междувременно раздава пари по социални програми, насочени преимуществено към малките населени места.
Либералите не си помагат
Не помага и че градските либерални елити не се свенят да наричат хората от провинцията „глупави“ и „назадничави“. Това само задълбочава пропастта между поляци и поляци.
Абсолютно същите тенденции можем да видим при анализ на подкрепата за Тръмп или за Брекзит, а освен това така можем и да си обясним защо прогресивни партии печелят в градове като Истанбул и Будапеща, а централната власт остава в ръцете на популисти.
Докато прогресивните партии воюват помежду си, властта се окопава в своите "крепости", където така или иначе нито се чува другата гледна точка, нито някой иска да я чуе в сегашния ѝ вид. Не е случайно, че и у нас през последните години партии във властта с различни цветове използват публично различни варианти на израза "София не е България" при всеки случай, в който хиляди недоволни граждани се съберат по прозорците им.
Като преди повече от век
Парадоксалното е, че Анджей Дуда по никакъв начин не може да бъде определен като политик от село – роден е в старата столица Краков, има юридическо образование. Реториката му обаче спира всякакви неудобни въпроси.
Силвия Урбанска от Варшавския университет сравнява това с анти-модернизма от края на XIX век: „Тогава, както сега, популистите са говорели за идеала на селското общество, селското семейство, селската жена като бастион на националните ценности, патриотизма, патриархалните фамилни отношения, етническата чистота и католицизма“.
