Астрономите са открили три неизвестни досега луни около Уран и Нептун - най-отдалечените планети в нашата Слънчева система. Находката включва една луна, забелязана в орбитата на Уран - първото подобно откритие от повече от 20 години насам - и две, открити в орбитата на Нептун, пише Си Ен Ен.

„Трите новооткрити луни са най-слабите, които някога са откривани около тези две планети ледени гиганти с помощта на наземни телескопи. Необходима е специална обработка на изображенията, за да се открият такива слаби обекти“, казва Скот С. Шепърд, астроном в Института за наука „Карнеги“.

Снимка: iStock

Разкритията ще бъдат полезни за мисиите, които могат да бъдат планирани за по-близко изследване на Уран и Нептун в бъдеще - приоритет за астрономите, тъй като ледените планети са наблюдавани подробно само с „Вояджър 2“ през 80-те години на миналия век.

Намиране на слаби луни

Новооткритата уранова луна е 28-ата, наблюдавана в орбита около ледения гигант, и вероятно е и най-малката, с диаметър 8 км. На луната, наречена S/2023 U1, ѝ отнема 680 земни дни, за да завърти една обиколка около планетата.

В бъдеще малкият спътник ще бъде кръстен на герой на Шекспир, в съответствие с традицията луните на Уран да носят литературни имена.

Снимка: iStock

Шепърд забеляза урановата луна през ноември и декември, докато провежда наблюдения с телескопите „Магелан“ в обсерваторията „Лас Кампанас“ в Чили. Той работи с Марина Брозович и Боб Джейкъбсън от Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена, Калифорния, за да определи орбитата на луната.

 

Трите луни бяха обявени на 23 февруари от Центъра за малки планети на Международния астрономически съюз.

Снимка: boredpanda.com

Двете луни, които увеличават общия брой на известните естествени спътници на Нептун на 18, бяха забелязани за първи път през септември 2021 г., но изискваха последващи наблюдения с различни телескопи през последните няколко години, за да се потвърдят орбитите им.

Намирането на трите луни изискваше десетки кратки петминутни експозиции в продължение на три или четири часа в различни нощи.

"Тъй като луните се движат само за няколко минути спрямо фоновите звезди и галактики, единичните дълги експозиции не са идеални за заснемане на дълбоки изображения на движещи се обекти. Чрез наслагването на тези многократни експозиции заедно, звездите и галактиките се появяват със следи зад тях, а обектите в движение, подобни на планетата домакин, ще се виждат като точкови източници, извеждайки луните иззад фоновия шум в изображенията“, обясни Шепърд.

Изследвайки отдалечените ъглови орбити на луните, Шепърд изказва хипотезата, че спътниците са били изтеглени в орбита около Уран и Нептун поради гравитационното влияние на гигантските планети малко след тяхното формиране. Външните луни, които обикалят около всички гигантски планети в нашата Слънчева система - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун - имат сходни конфигурации.

Възможно е някои от луните около планетите гиганти да са фрагменти от някогашни по-големи луни, които са се сблъскали с астероиди или комети и са се разпаднали.

Разбирането на начина, по който планетите гиганти са уловили своите луни, помага на астрономите да сглобят хаотичните ранни дни на нашата Слънчева система.