Астрономите са открили три неизвестни досега луни около Уран и Нептун - най-отдалечените планети в нашата Слънчева система. Находката включва една луна, забелязана в орбитата на Уран - първото подобно откритие от повече от 20 години насам - и две, открити в орбитата на Нептун, пише Си Ен Ен.
„Трите новооткрити луни са най-слабите, които някога са откривани около тези две планети ледени гиганти с помощта на наземни телескопи. Необходима е специална обработка на изображенията, за да се открият такива слаби обекти“, казва Скот С. Шепърд, астроном в Института за наука „Карнеги“.
Разкритията ще бъдат полезни за мисиите, които могат да бъдат планирани за по-близко изследване на Уран и Нептун в бъдеще - приоритет за астрономите, тъй като ледените планети са наблюдавани подробно само с „Вояджър 2“ през 80-те години на миналия век.
Намиране на слаби луни
Новооткритата уранова луна е 28-ата, наблюдавана в орбита около ледения гигант, и вероятно е и най-малката, с диаметър 8 км. На луната, наречена S/2023 U1, ѝ отнема 680 земни дни, за да завърти една обиколка около планетата.
В бъдеще малкият спътник ще бъде кръстен на герой на Шекспир, в съответствие с традицията луните на Уран да носят литературни имена.
Шепърд забеляза урановата луна през ноември и декември, докато провежда наблюдения с телескопите „Магелан“ в обсерваторията „Лас Кампанас“ в Чили. Той работи с Марина Брозович и Боб Джейкъбсън от Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена, Калифорния, за да определи орбитата на луната.
Трите луни бяха обявени на 23 февруари от Центъра за малки планети на Международния астрономически съюз.
Двете луни, които увеличават общия брой на известните естествени спътници на Нептун на 18, бяха забелязани за първи път през септември 2021 г., но изискваха последващи наблюдения с различни телескопи през последните няколко години, за да се потвърдят орбитите им.
Намирането на трите луни изискваше десетки кратки петминутни експозиции в продължение на три или четири часа в различни нощи.
"Тъй като луните се движат само за няколко минути спрямо фоновите звезди и галактики, единичните дълги експозиции не са идеални за заснемане на дълбоки изображения на движещи се обекти. Чрез наслагването на тези многократни експозиции заедно, звездите и галактиките се появяват със следи зад тях, а обектите в движение, подобни на планетата домакин, ще се виждат като точкови източници, извеждайки луните иззад фоновия шум в изображенията“, обясни Шепърд.
Изследвайки отдалечените ъглови орбити на луните, Шепърд изказва хипотезата, че спътниците са били изтеглени в орбита около Уран и Нептун поради гравитационното влияние на гигантските планети малко след тяхното формиране. Външните луни, които обикалят около всички гигантски планети в нашата Слънчева система - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун - имат сходни конфигурации.
Възможно е някои от луните около планетите гиганти да са фрагменти от някогашни по-големи луни, които са се сблъскали с астероиди или комети и са се разпаднали.
Разбирането на начина, по който планетите гиганти са уловили своите луни, помага на астрономите да сглобят хаотичните ранни дни на нашата Слънчева система.
