Астрономите са забелязали необичайно явление - умираща звезда е „изяла“ част от планета, която обикаля около нея. Те са видели т. нар. метален белег на повърхността на звездата, пише Си Ен Ен.
Според учените откритието хвърля светлина върху динамичната природа на планетарните системи дори в крайните етапи от жизнения цикъл на една звезда - и може да предскаже евентуалната съдба на нашата собствена Слънчева система.
Планетите се образуват от вихри от газ и прах, наречени протопланетен диск, които обграждат новообразувана звезда. Но когато звездата остарява и умира, звездният обект може да погълне самите планети и астероиди.
Астрономи наблюдават мъртва звезда, известна като бяло джудже, намираща се на около 63 светлинни години от Земята, с помощта на големия телескоп на Европейската южна обсерватория в Чили. Наблюдението разкри метален елемент на повърхността на звездата, която изследователите определиха като свързана с промяна, открита в магнитното поле на звездата. Новото изследване, в което подробно е описано наблюдението, се появи в понеделник в The Astrophysical Journal Letters.
„Добре известно е, че някои бели джуджета - бавно охлаждащи се въглени на звезди като нашето Слънце – „канибализират“ части от своите планетни системи. Сега открихме, че магнитното поле на звездата играе ключова роля в този процес, в резултат на което на повърхността на бялото джудже се появява белег“, казва водещият автор на изследването д-р Стефано Багнуло, астроном в Обсерваторията и планетариума в Армаг, Северна Ирландия.
Бялото джудже, наречено WD 0816-310, е остатък от звезда, с размерите на Земята, която някога е била като нашето Слънце, но по-голяма. Звездният обект придобива забележима тъмна следа на повърхността си, която се оказва концентрация на метали.
„Доказахме, че тези метали произхождат от планетарен фрагмент, голям колкото или вероятно по-голям от Веста, която е с диаметър около 500 км и е вторият по големина астероид в Слънчевата система“, казва съавторът на изследването Джей Фарихи, професор по астрофизика в Университетския колеж в Лондон.
При работата си с големия телескоп екипът разчита на инструмента FORS2, който изследователите смятат за „швейцарски армейски нож“, за да определи как металът е станал част от звездата. FORS2 е съкращение от Focal Reducer/low dispersion Spectrograph 2 или фокален редуктор/спектрограф с ниска дисперсия 2.
Докато астрономите наблюдават звездата, те забелязват, че концентрацията на открития метал се променя, докато звездата се върти. Вместо да се разпръсне по повърхността на звездата, както предвижда астрономическата теория, металът се концентрира в една област - казва съавторът на изследването Джон Ландстрийт, който е почетен професор по физика и астрономия в Западния университет в Канада.
Силата на открития метал също така се синхронизира с наблюдаваните промени в магнитното поле на звездата, което кара екипа да определи, че металният белег се намира на един от магнитните полюси на звездата.
Магнитното поле на звездата е привличало металите към звездата, което е довело до наличието на белега, предполага откритието.
А какво ще стане с нашето Слънце?
Предишни наблюдения на бели джуджета показаха, че мъртвите звезди имат повърхности с разпръснати метали. Металните елементи вероятно са от планети или астероиди, които са се приближили твърде близо до звездата - подобно на кометите, които прелитат близо до Слънцето в нашата Слънчева система.
Но WD 0816-310 представя съвсем различен сценарий, организиран от магнитното поле на звездата. Процесът е подобен на начина, по който полярните сияния създават ярки проявления в близост до земните полюси, когато енергийни частици от Слънцето се сблъскват със земната атмосфера.
Авторите на изследването твърдят, че наблюденията им показват динамичните действия, които могат да се случат в други планетни системи, дори след като звездата домакин загине.
Очаква се след около 5 милиарда години нашето слънце да се превърне в бяло джудже.
Но преди това златното кълбо ще се превърне в червен гигант, който ще се надува и разширява, докато освобождава слоеве от материал. Червените гиганти се образуват, когато звездите са изчерпали запасите си от водород за ядрен синтез и започват да умират.
Като червен гигант Слънцето вероятно ще изпари вътрешните планети на Слънчевата система като Меркурий и Венера, въпреки че съдбата на Земята остава неясна, според НАСА.
