Японски учени са създали сателит, в който са заменили всички алуминиеви компоненти с дърво от магнолия. Размерът на устройството също е изненадващ - не по-голям от стандартна чаша, пише Дейли мейл.
Спътникът, наречен Lignosat, ако бъде успешно изстрелян през лятото на 2024 г., ще позволи на изследователите да преминат към по-екологични материали за създаването на космически апарати. Към момента обаче новата технология има и недостатъци.
В ниска околоземна орбита температурата на спътника варира от - 65 до + 125 градуса по Целзий, в зависимост от надморската височина и излагането на слънце. Ето защо ще трябва да се проведат редица експерименти, за да се види доколко дървесината ще издържи на суровите условия в Космоса. Съществуват опасения, че материалът може да се изкриви или напука в такава среда.
Резултатите от по-ранни проучвания обаче показват, че дървесината, отлежала в лабораторни условия, подобни на тези в Космоса, не губи маса и не показва признаци на гниене или увреждане. Експертите, окуражени от тези резултати, изпращат материала в Космоса за една година и правят наблюдения. Дори и при това положение той оцелял при екстремните температури.
Експертите обясняват, че дървесината не се разлага поради факта, че в този процес не участват кислород или живи същества.
Според учените една от задачите на спътника е да измерва деформацията на дървените конструкции в Космоса. Едно от предимствата на материала е, че той не блокира електромагнитното излъчване, включително радиовълните, които се използват за комуникация с апарата в орбита. Това означава, че конструкцията може да бъде опростена и по-надеждна, тъй като вътре в „кутията“ ще може да се извади цялото радиооборудване и антена.
Това, което най-много интересува учените обаче, е друго предимство - екологичността на дървесината. Счита се, че към септември миналата година в орбита има 10 590 спътника, от които около 8800 все още функционират.
Очаква се ситуацията с космическия боклук само да се влоши през следващите години, тъй като от сега до 2031 г. се предвижда да бъдат изстрелвани около 2500 апарата годишно.
Това означава, че теглото на космическия боклук е около 11 000 тона. Това създава проблем, когато спътниците се връщат на Земята и изгарят в слоевете на атмосферата, създавайки малки частици алуминиев оксид. Те сериозно увреждат озоновия слой, който блокира вредната слънчева радиация.
Инженерите се надяват, че техните дървени спътници ще бъдат устойчива алтернатива. Друго предимство на преминаването към новите устройства е, че те не отделят вредни вещества в атмосферата и оставят след себе си само разграждаща се пепел.
