От Струмяни до Хималаите – природните процеси могат да изглеждат различно, но да имат сходен разрушителен ефект. Докато в Непал огромна маса лед и скали се срути от високопланински склон и предизвика мощна вълна от вода, камъни и отломки, у нас подобни каменни и селеви потоци са свързани с други фактори – сред които обезлесяването и обилните валежи.
Специално пред bTV проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН обясни, че случилото се в Струмяни е показателен пример за подобен природен процес.
„Това, което видяхме в Струмяни, по същество е процес от същия характер. То е пак каменен поток, по същия начин, само че при нас основната причина за възникването му е друга“, обяснява той.
Свързана новина
Струмяни – българският паралел
При подобни процеси в планинските райони голямо значение има състоянието на почвата и растителността. Според експерта обезлесяването може да увеличи риска от отмиване на почвата и образуване на каменни потоци при интензивни валежи.
„Това, което аз мога да посоча като причина, е до голяма степен обезлесяването. Обезлесяването в такива хълмисти и планински райони води до образуване на каменни потоци, до измиване на почвата при обилните валежи“, казва проф. Гачев.
Именно затова, според него, един от сериозните рискове за България е свързан с отношението към горите.
Свързана новина
„Основният риск за нашата страна е свързан с обезлесяването. Но отново резултатът е същият – образуват се същите такива селеви потоци, които имат подобен разрушителен ефект“, посочва експертът.
България няма големи ледници, но има ценни ледени тела
За разлика от Хималаите и Алпите, България няма големи класически ледници. В планините ни обаче се срещат малки ледени тела (б.р. трайно задържащи се ледени маси, които не се определят като класически ледници), които имат значение не само заради количеството лед.
Те представляват специфични студени местообитания и могат да бъдат своеобразни убежища за редица организми.
„Тези ледени тела са своеобразни убежища за биоразнообразието. С полски учени сме откривали там и ендемичен род колемболи“, разказва проф. Гачев.
Това означава, че загубата на тези ледени местообитания не е само промяна на планинския пейзаж. С изчезването им се променя и средата, в която живеят специфични организми.
Според експерта през последните години има промени в състоянието на малките ледени тела у нас, но пряк риск за хората от тяхното движение или срутване не може да се сравнява с този в високите планини на Хималаите.
Какъв е рискът в Европа?
По-сериозен проблем за високите планини на Европа е свързан с вечната замръзналост – т.нар. пермафрост.
Тя действа като своеобразно „лепило“, което стабилизира скалните маси. При повишаване на температурите и постепенното ѝ размразяване връзките между скалите отслабват. Това може да увеличи риска от срутвания и каменни потоци.
Свързана новина
„Затоплянето би трябвало да води до увеличаване на честотата на такива процеси, защото води до деградация на вечната замръзналост“, казва проф. Гачев.
Подобни рискове се наблюдават в различни части на Европа, включително в Алпите. В някои райони опасните склонове се наблюдават постоянно, а движението на скалните маси се следи чрез специални сензори и измервания.
Норвегия е сред примерите за държава, в която нестабилни планински склонове се наблюдават внимателно заради опасността от внезапно срутване. Следят се пукнатини, движения и други признаци, които могат да подскажат, че един склон губи стабилността си.
Какво всъщност се е случило в Непал?
В Непал мащабът на бедствието е съвсем различен.
Според проф. Гачев случилото се не трябва да се описва просто като срутване на ледник. Срутването е засегнало и огромна част от планинския склон под него.
„Това не е просто срутване на ледник. По същество се е срутила цяла част от планински склон, върху който има лед“, обяснява той.
Огромна маса лед и скали се е спуснала от около 5500 метра надморска височина. Материалът е изминал близо три километра по стръмния склон, преди да се превърне в мощен водно-каменен поток.
„Това количество материал пада от голяма височина, натрупва огромна енергия и се превръща в една огромна водно-каменна вълна“, казва експертът.
Според него именно огромната височина и количеството на материала обясняват разрушителната сила на бедствието.
Актуалните данни показват мащаба на последствията – към 2 септември в Непал са загинали най-малко 1114 души, а близо 3000 все още са в неизвестност. Водата и отломките са нанесли сериозни щети и на хидроенергийна инфраструктура.
Може ли подобно бедствие да бъде предвидено?
Това е един от най-трудните въпроси при подобни природни процеси. Когато няма ясно изразена нестабилна зона или предварително установена пукнатина, прогнозирането на точното време на срутването е изключително трудно.
Има обаче признаци, които могат да подскажат за нарастваща опасност – падане на камъни и лед, появата или разширяването на пукнатини, шумове и движение на скалните маси.
Затова наблюдението е ключово. В някои високопланински райони се използват сензори, измервания на пукнатини и системи за ранно предупреждение.
Свързана новина
В Непал именно предупрежденията са дали шанс на хората в по-ниските части на долината да реагират. За тези, които се намират непосредствено под нестабилния склон, обаче времето за реакция може да бъде само няколко минути.
Различни причини, един и същ резултат
Струмяни и Непал са на хиляди километри разстояние, но експертът вижда обща черта – огромни количества вода, лед, почва и скални маси могат за кратко време да се превърнат в разрушителен поток.
Причините обаче са различни. У нас сериозен фактор могат да бъдат обезлесяването и проливните валежи. Във високите планини затоплянето и деградацията на вечната замръзналост могат да отслабят склоновете.
А Непал показва какво се случва, когато тези процеси се развият в мащаба на Хималаите – за минути планината може да се превърне в разрушителна вълна.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
