Рекордно ниското ниво на Дунав дава рядка възможност на археолозите да надникнат в части от речното дъно, които обикновено остават скрити под водата.
Само през последните седмици са открити потънали лодки и кораби, останки от римски обекти, кремъчни остриета и множество керамични фрагменти. Специалистите очакват при продължаващото отдръпване на водата да бъдат разкрити още крепости, амфори, древни гробове и други следи от човешката история.
Сериозен интерес предизвикаха и други находки по оголеното дъно на реката. Сред тях е стар чук, или малат, за който се предполага, че е използван в началото на XX век, а вероятно и по-рано. Ниското ниво на Дунав вече разкри и останки от мамут край русенското село Ряхово.
На този фон археолозите започнаха по-активни теренни обходи. Петър Зидаров от Националния археологически институт с музей е бил командирован за две седмици, за да участва в изготвянето на археологическа карта на обектите, разкрити при рекордно ниското ниво на реката в участъка между Силистра и Тутракан.
По думите му за археолозите това е своеобразен кратък „времеви прозорец“, в който могат да видят какво е останало на дъното.
„Това, което много ни изненада приятно и се оказа приносно, е, че локализирахме няколко нови за науката римски обекти“, разказва Зидаров.
Сред откритото са структури от римската епоха, включително зидове, както и запазени във височина крепостни стени от известен римски обект край село Ряхово. Археолозите са попаднали и на потънали корабчета, вероятно свързани с военните конфликти през XX век.
Открити са още кремъчни остриета, използвани от най-ранните обитатели на района, както и множество керамични фрагменти.
Но това, което вече се вижда на повърхността, вероятно е само част от археологическата картина. Според Зидаров голяма част от находките все още може да е скрита под наносите и растителността, която се появява след отдръпването на водата.
Какво още може да разкрие Дунав?
Реката е била граница на Римската империя и по протежението ѝ са изградени множество крепости. Част от тях са били разрушени или отнесени от водата и днес останките им могат да се намират на дъното. Други се разкриват постепенно с ерозията на бреговете.
Затова археолозите очакват да попаднат на още структури от римската епоха, както и на амфори, използвани за пренасяне на вино и масло.
Друга възможност са древни погребения. Зидаров разказва, че на места реката отмива стари гробища, а за това могат да свидетелстват човешки кости или предмети, поставяни като дарове в гробовете.
При настоящото проучване археолозите вече са намерили малка лампичка от римско време – предмет, който често е бил поставян в гробове. Това позволява да се направи предположение, че в близост реката може да е започнала да разкрива римско погребение.
„Тук-там реката отмива стари гробища, от които може да се видят кости. Ние, например, намерихме една лампичка от римско време, която е чест дар, който се слага в гробовете. Тоест може да допуснем, че реката наблизо отмива римски гроб“, казва археологът.
Когато находката е само част от историята
С отдръпването на водата все повече хора започват да обхождат оголените участъци в търсене на интересни предмети. Именно тук според археолозите възниква сериозен проблем.
При обходите си Зидаров и колегите му са видели следи от хора, които са търсили и изваждали предмети, основно метални, с помощта на металдетектори.
Проблемът не е само в самия предмет, който е изваден. Според археолога много по-важен е контекстът – точното място, на което е намерен, както и предметите около него.
„Ние виждаме техните следи и копки, които не се контролират. Което е жалко, защото по този начин се лишава обществеността от знанието за това къде и какво се е случило“, обяснява той.
По думите му дори предметите впоследствие да бъдат занесени в музей, информацията може вече да е безвъзвратно загубена.
„Ако ги донесат накуп в музея, никаква история не може да възстановим“, казва Зидаров.
Той сравнява археологическия обект с местопрестъпление – ако специалистът види къде са костите, къде са оръжията и как са разположени различните предмети, може да възстанови част от случилото се. Ако всичко бъде извадено и преместено, тази информация изчезва.
Зидаров подчертава, че използването на металдетектори за търсене на археологически ценности в археологически обекти, както и разрушаването на архитектурни паметници с цел откриване на ценности, подлежат на санкции съгласно Закона за културното наследство и Наказателния кодекс.
Какво да направим, ако открием стар предмет?
Археологът призовава хората, които попаднат на интересна находка, да не бързат да я изваждат, почистват или обработват.
Първата стъпка е предметът да бъде заснет на място. След това трябва да бъдат записани координатите му. Съвременните телефони разполагат с GPS и позволяват точното местоположение да бъде установено.
„Много е важно тези наблюдения, тези снимки – не са незначителни, напротив. За нас контекстът е много важен. Да опишем къде се намира, да го снимаме на място, преди да го е извадил“, обяснява Зидаров.
По възможност може да бъде направена и панорамна снимка на района. Ако човек разполага с дрон, общият поглед към мястото също може да бъде ценен за специалистите.
Следващата стъпка е сигнал до най-близкия музей, където специалистите могат да преценят как да бъде запазена и изследвана находката.
Това е особено важно при предмети, които дълго време са били под вода. Подводната среда без достъп на кислород може да запази дори материали като дърво, които иначе трудно оцеляват на сушата. След изваждането им от тази среда обаче процесът се променя и някои предмети могат да започнат да се разрушават за много кратко време.
„В момента, в който почнат да просъхват, а това може да се случи в рамките на минути, часове или дни, обектите се разрушават, без да имат адекватна реставрация“, предупреждава археологът.
Затова специалистите не препоръчват самостоятелно почистване или реставриране. Дори добронамереното излъскване на стар предмет може да унищожи важна информация за неговата история.
Не всички находки са безопасни
Ниското ниво на реката разкрива не само археологически ценности. Специалистите са попаднали и на множество гранати, мини и други боеприпаси, както и на потънали лодки и кораби от XX век.
Затова при подобни находки правилото е категорично – предметът не трябва да бъде докосван или местен. При съмнение, че става дума за боеприпас, трябва да бъде подаден сигнал на 112, за да бъде изпратен специализиран екип.
За археолозите сегашното отдръпване на реката е рядка възможност да се види голяма част от дъното ѝ и да се проучат обекти, които иначе са недостъпни.
Но Зидаров вижда в това и възможност за по-широко отношение към Дунав – не просто като място, от което могат да бъдат извадени отделни ценни предмети, а като общ ресурс и част от културното наследство.
„Полека-лека хората започват да си дават сметка, че това е един общ ресурс. Обаче ресурс не в смисъла, в който го влагат хората, които изгребват някакви материали и се обогатяват от тази работа, а в смисъла, в който ние сме стопани“, казва той.
Ниското ниво на Дунав вече показа част от историята, която векове наред е останала под водата. От римски крепости и амфори до древни погребения, праисторически останки, потънали кораби и предмети от по-новата история – какво още ще се появи, зависи и от това докъде ще стигне отдръпването на реката.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google



























