Нивото на Дунав повече от месец създава сериозни проблеми за корабоплаването и природата. Има обаче едно място по българския бряг, където днешният нисък Дунав среща спомена за една съвсем друга река - тази, в която преди десетилетия са били ловени гигантски моруни.
Връв е най-северното българско село, където се срещат Тимок и Дунав. Някога то е било важно дунавско пристанище.
„Преди години Дунавът беше на 20 метра най-много от нашия бряг. Тук имаше зеленчукови градини - краставици, домати, зеле. Дори и памук имаше“, сподели 85-годишният Борис Денев.
„По-надолу, на 300 метра, имаше четири воденици. На 30 метра бяха закотвени, с една лодка. Чувалите с жито и царевица се пренасяха до воденицата, мелеха се, пак се връщаха. Имаше каруци с волове, с коне“, разказа Борис.
По думите му първия кораб е бил товарен и малък, казвал се е „Галата“. „В трюма се слизаше по една дървена стълбичка, вътре имаше едни дървени пейки. Пътуваше 5 часа до Видин“.
„Сега няма нищо останало от Дунав. Не е това, което беше. Оттук до румънския бряг им е над километър и половина Дунав. Сега е останала една поляна тук“, сподели Борис.
На същото мнение е и Захари. „Няма нищо от Дунав, има острови. Преди лодките стигаха до 80. Сега са едва 4“.
„Намираме се на изключително интересна локация. И това, което виждаме до нас – този масив, за който ми разказват Борис и Захари, всъщност той наистина изглежда като поле сега“, посочи кметът на селото Нина Удроева.
Свързана новина
Най-голямата риба, която е хващана, е във Връв. Моруната е тежала 346 кг. и е заловена през 1942 година.
„Сега тази риба, която е морска и идва да си хвърля хайвер в Дунав, е забранена. Няма официален рибар, който да има документ за улов на моруна“, посочи Захари.
„Няма рибари. Сега единствено уклейчета се хващат. От известно време почнаха да ловят и скариди“, каза Борис.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
