„Цялата държава е в опасност, цялата държава е Титаник. Време е всички да се събудим, защото накрая, ако корабът потъне, няма да остане никой“. Това заяви миналата седмица председателя на ливанския парламент- Набих Бери.
Но какво породи подобна остра реакция от страна на бившия военачалник и каква е ситуацията в Ливан осем месеца след взрива в Бейрут?
Хронология на събитията
Опустошителната експлозия в пристанището на ливанската столица отне живота на стотици, рани и остави без жилище хиляди. Последваха антиправителствени протести в цялата страна, гражданите обвиниха властите за безотговорното съхранение на тоновете амониева селитра, причинили взрива.
Дни по-късно, под огромен обществен и политически натиск, правителството на действащия министър-председател Хасан Диаб подаде оставка. По молба на президента на страната Мишел Аун правителството в оставка остана да изпълнява функциите на служебен кабинет до сформирането на нов или до провеждането на предсрочни избори.
В края на месец август президентът възложи на посланика на Ливан в Германия Мустафа Адиб да състави правителство, но месец по-късно той подаде оставка, тъй като не успя да се справи със задачата си.
Това доведе до назначаването за премиер през месец октомври на Саад Харири. Сунитският политик има дълго политическо минало, два пъти е бил министър-председател на страната. През 2019 г. обаче напуска поста си, а причината са многохилядни антиправителствени протести в цялата страна заради плановете за въвеждане на нови данъци, неефективността на правителството в справянето с унищожителните горски пожари и подозренията за участие на управляващите в корупционни схеми.
Именно оттеглянето на Харири, доведе до назначаването на Диаб за премиер. Назначение, което не би било възможно без подкрепата на шиитската организация „Хизбула“.
Но историята претърпя обрат, ролите се размениха. Саад Харири обаче далеч не сложи край на политическата и икономическата криза в Ливан, а точно обратното.
Конфликтът между президент и премиер
Двамата високопоставени политици спорят за състава на новото правителството в продължение на пет месеца, на фона на най-тежката икономическа криза в страната от Гражданската война в периода 1975-1990 г. Спорът е относно броя на новите министри, както и тяхното разпределение.
В средата на месец март президентът постави ултиматум на Харири- незабавно да сформира правителство или да се оттегли. А последвалата среща между двете ръководни фигури изостри допълнително отношенията им.
В Ливан всеки кандидат за министър-председател е задължен да съгласува предложенията си за ново правителство с президента и да получи неговото мнение и одобрение.
След срещата обаче Саад Харири заяви, че Мишел Аун иска да увеличи правомощията си: „Не е работа на новоизбрания министър-председател да подписва документи и не е работа на президента да съставя правителство“. По-късно президентът обяви, че не одобрява предложеното от Харири правителство, тъй като министерствата не са разпределени „справедливо“. Според някои местни медии президентът е подложен на натиск от страна на „Хизбула“ и се опитва да запази крехкия сектариански баланс във властта.
Към днешна дата кабинетът на Диаб остава в качеството си на служебен, с крайно ограничени правомощия.
В последния ден от месец март, пред „Ал-Джазира“, Мишел Аун изрази страховете си, че опасностите, надвиснали над Ливан, застрашават самото съществуване на държавата.
Какви са загубите от липсата на правителство?
Служебното правителство няма правомощията да приложи необходимите реформи и да „отключи“ международната помощ, която е толкова необходима на Ливан в този критичен момент.
Преговорите с Международния валутен фонд са в продължителен застой след спорове с централната банка на Ливан. А взривът на пристанището в Бейрут многократно утежни финансовата криза. Инфлацията достигна рекордно високо ниво- ливанският паунд е загуби около 90% от стойността си от края на 2019 г., а през декември цените на храните се повишиха с около 400%.
През последните седмици протестиращите блокираха главните магистрали с горящи гуми. „Хората са гладни“, скандираха те.
В интервю за „Блумбърг“ вицепрезидентът на Световната банка за Близкия изток и Северна Африка Ферид Белхадж призовава държавата „да си помогне сама, за да можем ние да помогнем“, като президентът, премиерът и управителят на централната банка, вземат правилното решение за страната.
Белхадж заяви още: „Това, което се опитваме да направим в Ливан, е да заобиколим правителствените системи и да се опитаме да помогнем директно на хората чрез безусловни парични преводи“. Той допълни, че бедността е достигнала прага от близо 50%: „Не виждам искрица надежда“.
Франция засилва натиска върху ливанските политиците
Франция не остана безучастна към случващото се в Ливан през последните осем месеца. След експлозията Макрон на няколко пъти посети страната, с цел да съдейства за разрешаване на дълбоката политическа криза, но това така и не се случи.
Преди дни стана ясно, че френският външен министър Жан-Ив льо Дриан е провел няколко телефонни разговора с президента, премиера и председателя на парламента на Ливан.
В изявлението на кабинета пише още: „Умишленото възпрепятстване на всяка перспектива за излизане от кризата ... чрез неразумни и неактуални искания, трябва незабавно да се спре“.
Льо Дриан също призова европейските си колеги да се присъединят към френския натиск за действие.
Необходимост от коренна промяна на системата
От края на 2019 г. ливанците постоянно протестират и мнозина от тях не виждат друг изход от кризата, освен коренна промяна на системата, установена след края на Гражданската война през 1990 г. Таифските мирни споразумения, които сложиха край на кръвопролитния конфликт, целят да запазят крехкия баланс между различните религиозни общности в страната, но доста често това възпрепятства съставянето на правителства, които да са достатъчно компетентни, за да се справят с проблемите на страната.
