Двойка, обвинена в убийство на тийнейджърка с цел кражба на бебе, е оправдана. В студен зимен ден през юни 2002 г. тийнейджърка с интелектуални затруднения изчезва безследно от Риверина в Нов Южен Уелс.

Оттогава мистерията какво се е случило с Амбър Хайг завладява обширния австралийски земеделски регион поради едно зашеметяващо твърдение: че 19-годишната е била убита от бащата на 5-месечното си бебе и неговата съпруга, за да могат да вземат детето ѝ, пише БИ Би Си.

Две десетилетия по-късно Робърт и Ан Гийвс - и двамата на 64 години - са обвинени в убийството ѝ, но са оправдани след съдебен процес.

Съдия Джулия Лонерган установи, че прокурорите не са успели да докажат предполагаемия им мотив, като заяви: „Делата не се решават въз основа на слухове, спекулации или подозрения.“

Семейство Гийвс са последните известни хора, които са виждали Амбър жива. Те отдавна твърдят, че са я закарали на жп гара на 300 км от дома им в Кингсвейл - където тримата са живеели по това време - за да може тя да посети умиращия си баща на 5 юни.

Въпреки обширните полицейски разследвания и наградата от милион долара за информация, тялото ѝ така и не е намерено.

Прокурорите разчитат на показания на свидетели и стотици документи в подкрепа на своята теория - че Гийвс са „манипулирали“ Амбър да роди бебето на Робърт, а след това са я „отстранили“ от уравнението, когато тя не се е отказала от попечителството.

 

Съдът чува, че двойката има възрастен син, който преди това се е срещал с Амбър, но в началото на 2000 г. все още „отчаяно“ иска да има още едно дете, след като е преживяла няколко спонтанни аборта и едно мъртво раждане.

Защитата обаче заяви, че твърдението, че са убили Амбър, за да откраднат бебето ѝ, е неоснователно и че разследването на двойката, която прекара две години в затвора в очакване на процеса, е било опорочено от самото начало.

Те заявиха пред съда, че „мъгла от недоверие“ е замъглила мнението на местната общност за Гийвс поради миналото на Робърт, което включва оправдателни присъди за убийството на бивш партньор, намерен прострелян в лицето в имота му, и обвинения в сексуално посегателство срещу две ученички.

Адвокатите на Гийвс твърдят, че това минало е създало „презумпция за вина“, която се е запазила в продължение на десетилетия и в крайна сметка е „заслепила“ полицията при търсенето на Амбър.

В продължение на девет седмици десетки свидетели даваха показания за последните месеци от живота на тийнейджърката, описвайки една „добросърдечна“, но „уязвима“ млада жена, която се е борила да различи „любовта от експлоатацията“.

Двама от тях си спомнят как Амбър им е разказвала истории за насилие - включително случаи, в които Робърт Гийвс я е наливал с алкохол, връзвал я е и е правил секс с нея.

Синът на двойката Роби разказа пред съда, че майка му е наричала бившата си приятелка „сурогатна майка“ и че двамата родители са се появили в дома му посред нощ с молба да приеме детето на Амбър като свое „малко братче“.

Обвинението представи и споразумение, което Амбър е накарала Робърт да подпише, обещавайки да не взема детето ѝ, както и завещание, което тя е съставила и в което се предвижда леля ѝ да получи попечителство над бебето в случай на нейната смърт.

В крайна сметка съдията открива критичен „проблем“ в делото на прокуратурата - няма „задоволителни доказателства“, че Ан и Робърт все още са имали желание за още деца, когато Амбър е забременяла.

Тя разкритикува показанията на свидетелите на обвинението и заяви, че разследването се е съсредоточило върху „опровергаването на версията на Гийвс за събитията“, вместо да разследва причината за изчезването на Амбър.

Пред съда е разказано, че животът на Амбър в къщата на пралеля ѝ е бил нестабилен, а понякога и с физическо насилие. Голяма част от напрежението се дължало на връзката на Амбър с един от братовчедите ѝ, която довела до аборт на 14-годишна възраст.

В полицейските разпити, които съдът чува, Гийвс казват, че са предложили убежище на Амбър и че скоро след това тя е влязла в сексуална връзка с Робърт.

Семейството е обяснило, че въпреки че отношенията им с тийнейджърката може да са изглеждали „странни“ или конфронтиращи се за външни лица, тримата „са се разбирали много добре“, като Ан е казала на полицията, че Амбър е виждала в нея майчинска фигура.

Когато през 2001 г. става ясно, че Амбър е забременяла с детето на Робърт.

По всичко личи, че Амбър е „обожавала“ сина си, но социалните работници и приятелите ѝ свидетелстват, че тя също така се е борила да се справи с непрестанните изисквания на майчинството.

Семейство Гийвс твърдят, че са направили всичко възможно, за да помогнат на Амбър да се справи с тези предизвикателства, и че са го направили без личен интерес.

В решението си съдия Лонерган не открива „нищо зловещо“ в тяхното „предоставяне на помощ“ за Амбър и детето ѝ - чийто личен живот все още е обект на строга правна защита.

Освен това тя заяви, че „последователният“ разказ на Гийвс, според който за последен път са видели Амбър да върви към гарата, след като е целунала сина си за довиждане, не е „изначално неправдоподобен“.

Изброявайки подробностите по делото, тя отбеляза, че макар да е ясно, че Амбър е била „нападана, малтретирана и принуждавана да се чувства несигурна“ още от детството си, обвинението не е успяло да установи как тя е намерила смъртта си.

Тя призна, че това е резултат, който оставя неразрешени някои от „фактическите въпроси“ по делото - което е измъчвало толкова много близки до нея в продължение на десетилетия.