Ако някои ви каже, че международната политика е скучна и сложна материя, не му вярвайте. С второто твърдение съм абсолютно съгласен, но за първото може да спорим. Тази седмица в Ню Йорк ще бъде много, много интересно. Тук вече пристигнаха 80 президенти, крале и султани, 43 министър-председатели и над 50 министри на външните работи. Всяка година по това време те се събират в залата на Общото събрание, която е единствената зала със символа на организацията, за да вземат участие в „Общите дебати”.
Море от думи
„Обикновено речите са скучни и дипломатични. В тях има много общи фрази. Затова се постарай да четеш между редовете и си мисли не за това, което държавните лидери ще кажат, а за нещата, които няма да кажат”, напътства ме доайенът на репортерите, акредитирани в ООН Джанпаоло Пиоли.
В разговора ни с италианеца се включва и кореспондентът на „Ал Арабия”, който в продължение на цяла седмица ще разговаря на живо с президенти, премиери, министри, дипломати и анализатори.
„Понякога асоциацията на колегите, които предаваме от ООН, каним на общо интервю някои от актуалните световни лидери. Много често обаче те ни отказват, защото просто няма как да получат въпросите, които ще им зададем предварително”, с лека ирония казва Талал Ал-Хадж.
Манхатън под обсада
От снощи районът около сградата на ООН е блокиран. Особено затруднено е преминаването по Първо и Второ авеню, по които в определени часове няма да се допускат дори пешеходци. Но хората тук отдавна са свикнали с това, защото то се случва още от времето, когато семейство Рокфелер решава да дари земята в Махнатън, върху която днес се издигат сградите на ООН.
„Преди две години не ми дадоха да премина по една алея в Сентръл парк, защото френският президент Саркози си правил джогинг. Трябваше да го изчакаме да мине покрай нас, за да продължим”, с усмивка си спомня Сюзън, която работи в центъра на Ню Йорк.
Кой кога ще говори?
Традицията повелява дебатите да бъдат откривани от президента на Бразилия. След Дилма Русеф председателят на Общото събрание Вук Йеремич ще даде думата на Барак Обама в качеството му на президент на държавата домакин на ООН.
Като цяло редът, по който ще се изказват лидерите след първите две речи, се определя на случаен принцип, с лек привкус на сериозно лобиране. В този смисъл, българската мисия към ООН е свършила добра работа, защото Росен Плевнелиев ще застане пред Общото събрание осми. Досега не се е случвало българският държавен глава да говори още в първия ден на форума.
„Преди десет години имахме сериозен проблем с французите, които бяха бесни, че България ще подкрепи бъдеща резолюция, даваща зелена светлина за войната в Ирак. Тогава българският премиер Сакскобургготски нарочно избра да говори пред Общото събрание на френски, което беше възприето като жест към Париж”, спомня си български дипломат, които е работил в ООН по това време.
По регламент държавните лидери имат до 15 минути, но 2009-а покойникът Муамар Кадафи говори 100 минути. Той беше написал речта си на ръка върху жълти хвърчащи листа, от които прозираха задраскани изречения и подчертани думи.
Сякаш водеше предаването „Размисли и страсти” в глобален вариант, в което последователно бяха изобличени политиците, причинили масовите убийства в Ирак, свинския грип като лабораторно оръжие за масово поразяване и талибаните, които имали право да създадат ислямски халифат в Афганистан. Кадафи предложи ООН да премести седалището си в Либия, а Израел и Палестина да се обединят в обща държава, наречена „Израелтина”.
Той обаче остана далеч от рекорда на Фидел Кастро, който през 1960-та година громеше американския империализъм в продължение на четири часа, малко след като Никита Хрушчов с обувка в ръка отговори на обвиненията за Съветското влияние в Източна Европа.
Какво ще се случва зад сцената?
Най-интересно ще е около залата на Общото събрание, където до снощи работници освежаваха с бяла боя малките кабини за двустранни срещи „извън протокола”. В тях президенти и премиери ще се срещат „на четири очи” за по максимум 10 минути.
Лидерите на петте големи страни с право на вето върху решенията на Съвета за сигурност не използват тези кабини. Те правят срещите си в хотел "Уолдорф Астория” на Парк Авеню 301, който от 1931 година насам посреща световни знаменитости.
На другия полюс са от управата на хотел „Уоруик”, в който ще отседне иранският президент Махмуд Ахмединеджад. Той пристигна в САЩ със специална виза, за да застане пред ООН за последен път като светски лидер на теократичната държава, защото мандатът му изтича.
Както обикновено, в речта си в сряда, той вероятно ще нападне Съвета за сигурност, Съединените щати и Израел и всички „покварени, сатанински режими”, както обича да се изразява бившият кмет на Техеран. Въпросните „режими” обаче няма да го чуят, защото делегатите на САЩ и Израел ще напуснат демонстративно с мисли от сорта на „Оо-не, как може това отново да се случва в ООН...”
Сградата на хотела на Ахмединеджад се намира на 54-та улица и Шесто авеню, само на десет минути пеш от хотела на българската делегация.
Най-голямото шоу на световната политическа сцена започва. Най-интересното, както винаги, ще се случва зад кулисите. Ако ви вълнуват събитията в Ню Йорк, помнете съвета на Джанпаоло Пиоли – „докато слушате това, което лидерите ще кажат, мислете за това, което те няма да кажат”.
Аз лично ще се опитам да го направя.
