Годината е 1936 г., а градът – Берлин. По това време Адолф Хитлер вече е утвърден диктатор, а идеята му за чиста арийска раса – широко разпространена.
През лятото на 1936 г. Берлин посреща атлети от цял свят за летните Олимпийски игри. Германия печели домакинството пред Барселона, а в това Хитлер вижда прекрасна възможност – да покаже на всички, че арийските атлети са най-добрите.
Хитлер много добре разбира важността на този международен спортен форум. Той поръчва да бъде построен нов стадион със 100 000 седящи места, както и шест салона и няколко по-малки арени, на които да се проведат състезанията. Олимпийските игри в Берлин за първото телевизионно излъчване в човешката история, предавани са и по радиото в 41 държави.
Хитлер наема и германският режисьор Лени Рифенщал, на която плаща 7 милиона долара да заснеме Олимпийските игри. Рифенщал поставя началото на много от техниките, с които се снима спор и сега.
Разбира се, на игрите било забранено да участват германски атлети от еврейски произход. Хитлер прави всичко възможно тези спортисти да не достигнат до състезанията.
Но има нещо, което Адолф Хитлер не успява да предвиди. И това е 180-сантиметровият чернокож Джеси Оуенс – основен атлет на Съединените щати.
Оуенс е роден в Оуквил, Алабама, през 1913 г. До 1936 година той вече е един от водещите атлети в САЩ и има поставени 4 световни рекорда. Но именно олимпийските игри в Берлин го поставят в книгите по история.
Като чернокож американец, Оуенс определено е противоположност на всички разбирания на Хитлер за чистата раса. Атлетът дори поставя въпроса дали САЩ въобще трябва да участва в тези игри, тъй като се провеждат в страна със сериозна дискриминация.
Въпреки това Оуенс заминава. И е посрещнат от орди германски фенове.
В първия ден на Олимпийските игри Оуенс печели златен метал за 100 метра бягане с време 10,3 секунди.
На следващия ден – златен медал за дълъг скок.
На третия ден – златен метал за 200 метра спринт.
4 дни по-късно – Оуенс взима четвъртия си и последен за Олимпиадата златен медал на щафета.
В тези години четири златни медала са рекорд сами по себе си.
Естествено, Хитлер не е впечатлен. Той вече е отказал категорично да се ръкува с медалисти, които не са германци. Не прави изключение и с Оуенс.
Масово се твърди, че атлетът е бил сериозно дискриминиран в Германия, но самият Оуенс отрича това. Той даже разказва по-късно, че Хитлер му е махнал леко от трибуните след като печели последния си златен медал. Но най-потресаващо свидетелство за случилото се на Олимпийските игри в Берлин е снимката на Оуенс, на която той козирува пред американския флаг… а нацистите са изпънали ръка в добре разпознаваемия поздрав на Третия райх.
Макар Джеси Оуенс да успява без да иска да развали тотално идеята за чиста арийска раса, той се връща обратно в Щатите, където държавата все още има много дълъг път да извърви за правата на чернокожите. Докато е в Берлин, на Оуенс е позволено да спи в един хотел с белите атлети – нещо, което в Щатите е немислимо.
През целия си живот Оуенс е обект на расизъм. Въпреки постиженията му в спорта, той никога не е поканен на визита в Белия дом, а след легендарните Олимпийски игри в Берлин не получава дори телеграма с благодарност от тогавашния президент Франклин Рузвелт.
Олимпийският герой на Щатите успява да разбие митовете за расизъм и омраза и по още един начин. Докато е на Олимпийските игри в Берлин Оуенс става изключително близък приятел с германеца Луц Лонг.
Лонг е негов основен претендент за златния метал на дълъг скок.
Оуенс е под сериозен стрес на квалификацията за финалите. Докато прави сухи тренировки преди състезанието, той не забелязва, че съдиите са вдигнали флага, за да посочат начало му. Така Оуенс прави един неуспешен опит на дългия скок. Последвал и втори.
Абсолютно обезкуражен, Оуенс на практика се е отказал от състезанието – остава му само един опит. Тогава към него се приближава Луц Лонг – негов съперник в дисциплината.
Лонг прави нещо, което никой друг не прави – дава приятелски съвет на Оуенс да скочи по-рано. Така чернокожият атлет успява да се класира за финал. Луц Лонг остава втори.
На финала Оуенс триумфира. Камерата на Лени Рифенщал е запечатала най-важното – Оуенс и Лонг, хванати ръка за ръка, след победата на дългия скок.
Пред очите на Хитлер.