Липсата на маски, дезинфектанти, ръкавици и т.н. заради коронавируса не е само български феномен. Подобно в крайна сметка неефективно презапасяване се случва и в много по-развити и богати държави, става ясно от материал на "Ню Йорк Таймс".

"Когато новините за мистериозен вирус, свързан с храната по пазарите в Ухан, достигнаха останалия свят в началото на януари, една от първите ми реакции беше да си поръчам скромно количество маски. Няколко седмици по-късно нямаше нито една маска, която да може да се купи в магазините или онлайн на нормална цена. Много експерти, без съмнение мотивирани от нормалната и спешна цел да опазят останалите маски за медицинските лица, започнаха да казват на хората, че не се нуждаят от тях или не знаят как да ги носят", започва текста си авторът Зейнеб Тюфекчи.

Снимка: Reuters

Според нея разговорът от най-висшите етажи до обикновените хора се е превърнал в достоен за научно изследване пример как да не се комуникира, особено във времена, в които традиционните „пазачи“ на обществения интерес като медиите и здравните власти имат много по-малко контрол.

По думите на автора това се е случило първо, защото редица здравни експерти, включително и тези на САЩ, са заявили пред обществеността по едно и също време, че маските не са необходими за защита на гражданите и че здравните работници се нуждаят от бързо изчезващия запас.

Снимка: Reuters

„Това противоречие обърква обикновен слушател. Как тези маски защитават магически само носителите и само ако работят в определена област?“, запитва тя.

Второ - в опита да подкрепят първото послание, властите започнаха да казват, че маските, особено респираторните маски от медицински клас (тип N95), се нуждаят от правилно поставяне, иначе те не ни биха помогнали, отбелязва Тюфекчи.

Снимка: Reuters

„Много хора не си мият правилно ръцете, но ние не им казваме да пренебрегват това. Вместо това предлагаме инструкции, знаци, пеем песни, с които отброяваме правилното време за миене на ръце и т.н. Казвайки на хората, че не могат да носят правилно маска, не е печелившо“, обяснява тя.

Още един акцент, към който Тюфекчи поглежда, е ползата от маските. Според нея те предпазват, макар не изцяло и тяхната употреба винаги е била насърчавана като стандартна процедура около болни хора, особено при по-уязвимите.  

Също така Тюфекчи подчертава, че СЗО и Центърът за контрол и превенция на болестите в САЩ са препоръчали носенето на маски.

„Тъй като двете организации твърдят, че маските намаляват шансовете заразените хора да заразят другите, тогава всички трябва да използват маски. Ако на обществеността се каже, че само болните трябва да носят маски, тогава тези, които ги носят, ще бъдат заклеймени и хората с лека ръка ще ги избягват ако крещят „Аз съм болен“.

Журналистката подчертава, че места като Хонконг и Тайван са сред първите страни, предприели социално дистанциране и носене на маски и към момента държат ситуацията под контрол за разлика от други страни и въпреки пътуването от и до континентален Китай.

Според Тюфекчи противоречията са довели до сегашната ситуация поради липсата на доверие - благодатна среда за презапасяването и дезинформацията. „Както казваха в Съветския съюз – Ако има опашка, първо се нареждаш, после питаш за какво е“, отбелязва авторът.