България ще изпрати 110 военни в Афганистан след изтеглянето на международните сили за сигурност на НАТО ISAF в края на 2014 г. 

Годишната им издръжка ще струва на бюджета 18 милиона, съобщи военният министър Ангел Найденов след изненадваща визита в централно-азиатската държава миналата седмица. Всички тези усилия и разходи на НАТО по новата операция с гръмкото име „Решителна подкрепа“ обаче може да се окажат излишни без един подпис, подписа на афганистанския президент Хамид Карзай.

Точно преди година в мразовитият Кабул гостувах на един от най- влиятелните афганистански анализатори Ахмад Сайди. На чаша чай в дома в микрорайона, построен в Кабул от времето на съветската окупация, Сайди ме убеждаваше, че след изтеглянето на САЩ и НАТО в Афганистан нищо добро няма да се случи.

„Аз не вярвам че след 2014 г. настоящият режим ще издържи. По две причини: първо афганистанското правителство с 200 хиляди армия и с 200 хиляди численост на националната полиция смятам, че до 10 или 15 години няма да е в състояние да изплаща цялостните разходи на тези вътрешни сили. Второ - с 670 хилядната армия, с която разполага пакистанската държава, въоръжена със съвременни и ядрени оръжия, както и иранската държава, която разполага с 570 хилядната армия, въоржена до зъби също с най- съвременните оръжия. И като помислите за тези армии тези числа, дали може да допуснете, че афганистанската ще защити Афганистан при тези условия“
Няколко месеца по- късно на срещата на върха в Чикаго, НАТО взе решение да продължи присъствието си и след 2014 г. Бъдещото присъствие на инструктори и съветници от НАТО е обвързано с двустранното споразумение за сигурност между САЩ и Афганистан. Документът макар и да е одобрен от най- висшия орган Лоя Джирга, съвет от 3000 старейшини, продължава да не бъде подписвано от президента на Афганистан.

Подписът, ако не бъде сложен под споразумението до края на годината, ще струва на Афганистан 8 милиарда американски долара. Половината като директна помощ за 350 000 афганистански сили за сигурност, договорена миналия май на срещата на върха в Чикаго, а другата половина като хуманитарна и икономическа помощ, договорена на донорската конференция в Токио миналата година. „За да се задейства механизма по политическите преговори, ротацията на единия военен персонал с друг и планирането на бюджета за тази операция, ни трябва цикъл от 18 месеца, така че срокът е до Нова година“. Това заяви високопоставен служител на НАТО в навечерието на срещата на външните министри, която трябва да определи следващия ход на Алианса.

Присъствието на чуждите войски в Афганистан след 2014 година лежи на същата юридическа база както и на американо – афганистанското споразумение за сигурност. Те ще останат в ролята на съветници и инструктори (и в момента афганистанската армия и полиция има водеща роля в операциите). Международните сили ще бъдат между 8-12 хиляди, като вероятно ще запазят 4 от своите бази на територията на Афганистан. Карзай постави условия на американците да се прекратят атаките срещу афганистански домове и да решат въпроса със затворниците в Гуантанамо.

Според американските дипломати това вече е договорено в споразумението. Остава въпросът защо се бави отговорът на Карзай. Според анализаторите това му дава по- голяма вътрешно политическа тежест и възможност да определи своя приемник на поста, а един от братята му е един от 11-те кандидати за следващ президент. Без да спекулираме, ясно е, че фамилията Карзай иска да запази влиянието си.

Какъв Афганистан обаче ще остави Карзай след десетилетие присъствие на НАТО и ще може ли да се издържа сама афганистанската армия и полиция при положение, че за нея отиват 1.4 млрд долара годишно. Моят събеседник Ахмад Сайди неслучайно ми беше припомнил „Ние в Афганистан в кабинета имаме 25 министри , 48 съветници, 73 заместник-министри. Само петима от тях живеят със семействата си в Афганистан, на останалите семействата им не живеят тук. Или са в Лондон, или в Америка, или са в Дубай. Тук са с един куфар и с един паспорт, в който редовно подновяват визата и чакат всеки момент да стане тежко положението за да отлетят и избягат от родината“.

Дано Сайди да е бил твърде черноглед. Въпросът за наследството на Карзай е важен не само за Афганистан.Той ще стои дълго в дневния ред на световните лидери, защото всички помнят последиците от това да не се обръща внимание на един религиозен режим като този на черните чалми*.

Решения и новини от срещата на външните министри от НАТО за Афганистан се очакват в следващите дни.

*черните чалми и брадите са символ на талибанското движение в Афганистан, което дава мощна подкрепа на водача на Ал Кайда Осама Бен Ладен.