Краката на Илейн Фу са с големи белези. Всеки от тях напомня за процедурата за удължаване на краката, която се е объркала.

От 2016 г. насам 49-годишната е претърпяла пет операции и три костни присадки, изчерпала е спестяванията си и е завела съдебно дело срещу своя хирург, което най-накрая е уредено през юли, без признаване на отговорност.

В един момент Илейн метален пирон чупи кост в крака ѝ. В друг случай тя казва, че е чувствала сякаш краката ѝ са „изпечени отвътре“.

„Животът ми беше изпитание с огън, но оцелях“, казва тя.

Нейният лекар последователно отрича всякаква небрежност и казва, че някои от проблемите са възникнали от усложнения, за които е била предупредена, а други са възникнали от нейните собствени действия.

Илейн никога не е харесвала височината си.

„На 12 години бях по-висока от повечето момичета, но на 14 години внезапно бях по-ниска от всички. С времето това се превърна в мания. По-висок означава по-добър. По-висок означава по-красив. Просто почувствах, че по-високите хора имат повече шансове“, казва тя.

До зряла възраст манията беше непреодолима. Илейн вярва, че е имала телесна дисморфия, състояние на психичното здраве, при което човек вижда недостатък във външния си вид, без значение как другите го виждат. Въздействието на състоянието може да бъде опустошително, пише Би Би Си.

 

На 25-годишна възраст Илейн попадна на статия за китайска клиника, където хората се подлагат на операция, за да удължат костите на краката си.

Статията съдържа зловещи подробности за средновековни методи и последвали инфекции. Всичко звучи кошмарно, но момичето тогава е заинтригувано.

Шестнадесет години по-късно Илейн открива частна клиника, предлагаща процедурата в Лондон. Осигурява се от ортопедичния хирург Жан-Марк Гише, специалист по удължаване на крайници, който дори е създал свое собствено устройство за удължаване - Пиронът на Гише.

„Това беше възможност за мен. Исках да стана от 157 см – 165 см. Това беше мечтата ми“, обяснява тя.

Срещу цена от около 50 000 лири тя се подлага на операция. Това е началото на процес, който ще промени живота ѝ.

След като излиза от упойка е развълнувана.

„Сякаш нищо не се беше случило. Нямах болка, но 90 минути по-късно започна. Имах чувството, че някой готви краката ми. Като опечени отвътре. Първата вечер крещях до 6 сутринта, докато не заспах с писъци“.

Снимка: iStock

По време на операцията костите на крака се счупват на две и вътре се поставя метален прът. Те раздалечат двете половини на костта. Този процес има за цел да увеличи височината на пациента. Счупените кости трябва постепенно да зараснат заедно, за да запълнят празнината между тях.

„Процесът на удължаване отнема около два или три месеца и след това имате поне двойно това време, преди да възстановите разумната функция“, предупреждава проф. Хамиш Симпсън, бивш член на съвета на Британската ортопедична асоциация.

„За повечето хора това ще отнеме една година от живота ви“, допълва специалистът.

„Чувствах силна болка в левия крак. След това една вечер, докато се движих в леглото, чух нещо, което звучеше като хрущене, последвано от силна болка“, продължава разказа си Илейн.

Скенерът показва, че бедрената ѝ кост се е счупила от пирона. Това налага процедурата по удължаване на левия крак да бъде прекъсната, докато костта не заздравее.

Въпреки това продължава удължаването на десния ѝ крак.

Илейн допълва, че са ѝ казали, че допълнителната операция на левия крак ще струва хиляди лири, но е била щастлива да плати, ако това означава, че може да доведе процеса докрай. До септември десният ѝ крак достигнал целта си от 7 см. Но нещата не бяха съвсем наред. Разминаването между десния и левия ѝ крак създава проблеми, изкривява гръбнака ѝ и я оставяше в постоянни болки.

Шест седмици по-късно сканирането на десния ѝ крак показа тревожна липса на растеж на костите. Бедрената ѝ кост всъщност е две парчета кост, държани заедно от металния прът.

Насрочена е нова операция и цялата процедура започва отначало.

През юли 2017 г. тя успява да види друг специалист ортопедичен хирург.

Снимка: iStock

„Трябваше да се подготвя за поне пет години лечение, преди да се излекувам напълно“, казва тя.

Осем години след първоначалната операция Илейн казва, че все още се възстановява от душевните и физическите си белези. Тя има редица проблеми с мобилността и казва, че страда от посттравматично стресово разстройство.

„От 2017 до 2020 г. се криех от света. Бях сама, безработна, без пари и с увреждания“.

Четиригодишната съдебна битка най-накрая е уредена през юли, когато д-р Гише се съгласява да плати на Илейн „значителна“ сума, за да уреди нейния иск срещу него - без никакво признание за отговорност.

През цялото време Илейн е смятала, че е в безопасност, тъй като плаща огромни суми за операциите, процедурите и лечение, но тя е платила не само финансова цена.

„Загубих най-добрите години от живота си. Знам, че хората обичат да чуват думата съжаление и ако някой ме попита днес, бихте ли го направили, ако знаехте, че ще преминете през всичко това? Бих казал категорично: „Не, много ви благодаря“.

Продължи да четеш