Лавините са довели до хиляди смъртни случаи по света. Едни от най-смъртоносните явления в историята на човечеството са регистрирани в Перу, Италия, Австрия, Швейцария и Афганистан.

Експертите описват лавината като „внезапно отделяне на големи късове сняг, лед и скална маса, които се спускат надолу по склона на планината“. Това е едно от най-опасните и ужасни явления не само за скиорите, но и за живеещите в подножието на пистите.

Снимка: София Крачанова

През 1970 г. в Перу под снега остават 22 000 души

На 31 май 1970 г. малкото планинско селище Юнгай преживяло най-катастрофалното бедствие в историята на Перу. То било напълно заличено от лицето на Земята заедно със своите жители. Това се случило за броени минути.

Снимка: Ройтерс

Твърди се, че лавината е тръгнала от северния връх на планината Уаскаран, който е нестабилен от 1962 г. Земетресение е предизвикало свличането на тоновете сняг към малкото планинско селище. А свличащия се надолу сняг, лед и земна маса засяга не само Юнгай, а и десетина съседни села. Над 22 000 са смъртните случай.

След лавината се активира и кално свлачище, което достига град Рио Санта, което допълнително увеличило щетите. Това се приема за най-смъртоносното бедствия от такъв характер в световната история.

Лавина в Италия отнема живота на 10 000 души

Това смъртоносно бедствие удря австро-унгарските казарми в подножието на връх Мармолада през 1916 г. Лавината отнема живота на близо 300 войници, но е последвана от други и така само в рамките на една зима под снежната маса са останали между 9000 и 10 000 души (както войници, така и цивилни).

Снимка: iStock

Въпреки че лавината е паднала в сряда, поради естеството на бедствието, тя се нарича „Бедствието на Белия петък“. Поредицата от лавини се определя от историците като второто най-лошо бедствие, свързано със свличането на сняг, лед и скална маса.

Над 100 000 тона сняг са паднали само по време на първата лавина – тази на 13 декември 1916 г. Има обаче исторически свидетелства, че през тази зима е имало обилен снеговалеж. Тъй като по това време се е водела Първата световна война, една от целите на воюващите страни била да активира възможно най-големи снежни маси, за да погребе под лавините своя враг.

4000 смъртни случая има и след Уаскаранската лавина

На 10 януари 1962 г. лавина, паднала от склона на изгаснал вулкан в Перу, отнема живота на около 4000 души и така се нарежда в топ три на най-смъртоносните свличания на сняг и лед. Унищожени били няколко града и много села.

Снимка: iStock

Езикът на ледника, натежал от сняг и окъпан от януарското слънце, се срутва от над шест километра височина, превръщайки се в масивен поток от сняг, лед и кал. Теглото му било почти шест милиона тона, а скоростта – невиждана за онези времена (изминавал по 15 километра в рамките на седем минути), твърдят историците.

Лавината повлякла със себе си хора, селскостопански животни и сгради, като ги погребала под 20 килограма сняг. Телата на загиналите са разпръснати по целия път на лавината, а някои дори са отнесени в Тихия океан.

Лавината в Афганистан завършва с 310 смъртни случая

Афганистан е предразположен към природни бедствия като лавини, земетресения, свлачища, обилни снеговалежи и наводнения. През периода от 1980 до 2015 г. там са били регистрирани най-малко петнадесет големи лавини. В резултат на природните бедствия там са загинали хиляди души.

Снимка: София Крачанова

Поредицата от смъртоносни лавини през 2015 г. е една от най-големите трагедии в Афганистан. Тогава са били засегнати най-малко пет североизточни провинции – Панджшир, Бамян, Бадахшан, Нангархар и Лагман. Обилният сняг, снежните бури и падналите дървета само са влошили още повече ситуацията, категорични са историците.

Засегнати от бедствието са 33 000 души, като 72 са ранени, а малко над 300 са извадени от снега мъртви. Снегът не е бил много, но спасителните операции са протичали бавно заради обилния дъжд и силния вятър в дните след лавината.

Зимата на ужаса в Австрия, Швейцария и Италия

„Зима на ужаса“ – така е наречен страховитият тримесечен период в края на 1950 и началото на 1951 г., в който Алпите в Австрия, Швейцария и Италия генерират поредица от опасни лавини. Трагедията започнала след една януарска снежна буря, която продължила два дни. В следствие на това били натрупани над два метра сняг, което според метеоролозите е било два пъти повече от средното за сезона.

Самата снежна буря също била необичайна и се случила в резултат на сливането на студен полярен фронт с топъл атлантически фронт. Това довело до каскада от 649 лавини.

Снегът затрупал над 600 сгради, а близо 40 000 души останали блокирани в преспите. Австрия регистрира 135 смъртни случая, както и нанесени щети на хиляди декари ценна горска площ.

Град Андермат в Швейцария е бил ударен от шест лавини в рамките на десетина минути. Там живота си са загубили 13 души. Жертви има в швейцарския кантон Вале – 92 души остават под снега и се задушават.

Снимка: София Крачанова

В топ десет влизат и лавините в Индия и Япония

Японците никога няма да забравят лавините от 1918 г. Тежкият и мокър сняг на някои места достига до внушителните 60 метра. Това не само предизвика нарушаване на трафика в низините, но и до лавини, които нанесоха сериозни щети и отнеха живота на общо 300 души.

Трайни следи в историята остави и лавина от 1979 г. в Индия – единственият такъв фатален инцидент в щата Химачал Прадеш, разположен в подножието на Хималаите. Красивата долина била затрупана от шест метра сняг и това шокирало хората. Регистрираните жертви са 200.

Лавините са смъртоносни поради своята непредвидимост и интензивност, а също и поради опасните отломки, които влачат надолу по склона. Въпреки това те не могат да бъдат предотвратени на 100%.

Еколозите допълват, че има много причини, които водят до едно такова бедствие – като обилен снеговалеж, силна зимна буря, необичайно топло време през зимата, обезлесяване на склоновете за да се създават ски писти, използване на машини и експлозиви по различни причини.