Пътят към Европа от първо лице

Потокът от бежанци спря в ничията земя, разделяща Хърватия от Словения. Не е еднозначен отговорът на въпроса какви са хората, които са тръгнали от Гърция през половин дузина гранични пунктове до подстъпите на Западна Европа.

По-голямата част от тях твърдят, че са сирийци и бягат от войната. Има и много иракчани, които се страхуват за живота си заради Ислямска държава. Има обаче и такива, които просто търсят по-добра възможност за развитие и се възползват от бежанската вълна към Стария континент.

Усеща се напрежение

Особено в последните дни. За разлика от предишните държави, в които властите просто отвориха границите си и пуснаха свободно бежанската вълна, словенците не пропускат всички и контролират процеса. С предимство са сирийските семейства с деца. Това създава напрежение сред останалите, изнервени и без това от дългия и изтощителен път.

При сблъсъците на унгарската граница обаче всички бяха заедно, когато напрежението ескалира - и сирийци, и иракчани, и афганистанци. До ескалацията се стигна и заради липсата на информация и условията, при които хората чакаха дни наред пред издигнатите огради.

Какви хора са мигрантите?

Към Европа са се насочили предимно младите. Това се дължи на факта, че пътят е много дълъг и труден и не всеки може да го издържи, както и на това, че пътуването за бежанците струва скъпо. Много от тях се надяват след като се установят в Германия, или страната, към която да се насочили, да успеят да уредят изтеглянето на близките си.

Има и много семейства с деца, както и млади момичета. Не всички обаче искат да застанат пред камерата. Заради различната култура и езиковата бариера, а и от страх, че ако покажат лицето си по телевизията близките им в Сирия може да пострадат.

Нашите пратеници оставиха камерата и микрофона за момент в ничията земя, за да дадем възможност на някои от мигрантите сами да ви се представят.

Махер Дахи

Аз съм Махер, от Сирия. Живеех в Дамаск, но съм от Хомс. Учех машиностроене и работех като предприемач. Дойдох в Европа, за да мога да се развия, в Европа има бъдеще.

Ракети падат всеки ден над Дамаск. Постоянно, всеки ден, хора умират. Аз съм по-различен от повечето тук. Над 90 процента са мюсюлмани.

Снимка: bTV

Ние, за разлика от повечето арабски държави, сме и християни. Ние, сирийците, сме образовани. Но тук има и много пакистанци, много афганистанци, те нямат образование. Просто вървят и само правят проблеми и предизвикват бой и сблъсъци. Нямат никакъв мисъл!

Исминур

Аз съм Исминур, на 22 години съм. Живеех в Багдад, но там стана прекалено опасно. Минахме през Ливан, Турция, Гърция... А сега не знам накъде ще продължим.

Искам да отида в някоя спокойна държава и да започна живота си отначало. Да запиша фармация , а след това и да започна работа.

Снимка: bTV

Искам да благодаря - хората толкова много ни помогнаха - понякога вървим по цели дни, нямаме нищо за ядене, децата и семействата ни са изплашени, а държавите затварят границите си и не ни пускат. Защо? Благодаря на тези, които ни помагат.

Карам

Здравейте. Аз съм Карам, от Дамаск, Сирия. Вече съм добре по някакъв начин, може би.

Има много хора от Афганистан, Ирак, Иран, които се представят за сирийци. Тези хора правят проблеми,

Снимка: bTV

Вие, българите, сигурно сте добри хора и затова моля ви помогнете ни и вие, за да можем да продължим пътя си до Германия, има толкова много хора...

И дори няма къде да спим, вчера спахме на улицата, по дворовете на къщите, беше много студено... Отивам към Германия, за да продължа образованието си и да живея в мир, това е всичко, искам да спася живота си. Нищо друго.

Тамнам

Аз съм Тамнан, от Дараа съм, това е градът от който започна ревоюцията. Тук съм заедно с жена си и братовчед си. На 25 юни започна нова война за освобождаване на града ни. 8 души нападнаха дома ни, докато бяхме вътре. И сега съм бежанец в Европа.

Смятам, че ако искат да помогнат на бежанците трябва да отворят границите между Турция и България , защото хората идват до Турция и до Гърция по морето. Това е много опасно. Опитахме се да преминем през морето 5 пъти , първият път щях да умра.