Германският канцлер Ангела Меркел е на път да си осигури трети мандат начело на Германия след днешните избори за Бундестаг, прогнозират социолозите, цитирани от БТА.
Според последните изследвания на общественото мнение преди днешния изборен ден оглавяваният от Меркел консервативен блок между нейната партия Християндемократически съюз (ХДС) и сестринската партия Християнсоциален съюз (ХСС) се очаква да остане най-големият блок в парламента с около 40% от депутатските места, предаде ДПА.
Въпросът, който най-много тревожи консерваторите, е дали сегашният им партньор в правителството - ориентираната към бизнеса либерална Свободна демократическа партия (СвДП) - ще получи достатъчна подкрепа, за да остане в Бундестага. На местните избори в Бавария преди седмица СвДП не успя да прескочи прага от 5%, необходими според германското законодателство за участие в законодателната власт.
Социолозите дадоха колебливи прогнози за способността й да прескочи бариерата и на изборите за Бундестаг, така че основният въпрос, който вълнува Меркел и консерваторите е дали от утре нататък ще останат с досегашната правителствена коалиция или ще трябва да влязат в тежки преговори за сформиране на „голяма коалиция" с Германската социалдемократическа партия (ГСДП), която според социолозите ще получи между 25 и 28% от гласовете на избирателите.
Проучване на института „Емнид”, публикувано в седмичника „Билд ам Зонтаг" прогнозира само един процентен пункт преднина на сегашната правителствена коалиция ХДС/ХСС и либералите (45%) пред възможната левоцентристка коалиция на ГСДП, „Зелените” и партия „Левите" (44%).
Втората интрига на днешните избори ще бъде представянето на новата евроскептична партия „Алтернатива за Германия". Според социолозите партията, учредена през април тази година и съставена предимно от представители на научните среди и бизнесмени, настояващи за „контролирано разформиране" на еврозоната, има потенциал да прехвърли прага от 5% и да стане първата евроскептична партия в германския парламент.
Основната мотивация на привържениците на „Алтернатива за Германия" е разочарованието от европейската политика на Ангела Меркел и усещането, че Германия непрекъснато плаща заради задлъжнелите страни от еврозоната. Другото голямо послание на „Алтернатива за Германия" е, че вече установените политически партии с изгубили всякаква връзка с очакванията на електората.
Ангела Меркел, която е на 59 години, отива на изборите с одобрение от над 50% от избирателите. Това е резултат от възхода на германската икономика, на стабилните бюджетни показатели, увеличението на заплатите и устойчивото намаляване на безработицата, отбелязва ДПА. Икономическият възход затрудни опозицията в намирането на обичайните аргументи срещу всяко правителство с изтичащ мандат, допълва агенцията.
Външнополитическите събития през последната година от мандата на Меркел също се развиха благоприятно: заплахата от военен удар в Сирия, която би довела до нарастване на подкрепата за социалдемократическата опозиция, засега е само хипотетична.
Основният опозиционен претендент за канцлерския пост - социалдемократът Пеер Щайнбрюк, може да разчита на подкрепата на около 30% от избирателите, сочат социологическите проучвания.
Неговата кампания силно пострада от серия гафове, сред които изявлението му в началото на кампанията, че заплатата на германския канцлер е недостатъчна предвид неговите отговорности, както и последвалата снимка с показан среден пръст от миналата седмица.
Право на глас в Германия на днешните избори имат 61,8 милиона души. Социологически анкети обаче прогнозират нарастване на дела на неучастващите. Проучването на ZDF от петък показа, че до избирателните урни днес със сигурност ще отидат 66% от избирателите, което е чувствително по-малко, отколкото на предишните парламентарни избори през 2009 г., когато избирателната активност беше над 70%.
Вестник „Велт" цитира изследване на хамбургския институт за проучване на общественото мнение „Ипсос", според което 86% от германците се чувстват разочаровани от неадекватното представителство от страна на политиците. Ако по-рано не гласуваха бедните и безработните, днес в редиците на негласуващите прииждат все повече образовани хора, отбелязва „Велт".
