Снощи бяха връчени наградите за телевизионна журналистика „Свети Влас“. Голямата награда взе водещата на предаването „Лице в лице“ Цветанка Ризова. Един от номинираните за награда беше и международният редактор в bTV Новините Цветана Балабанова за нейните репортажи от войната в Украйна.
Днес стана ясно, че руският президент е подписал указ за разширяване на армията до 2,4 милиона души. Паралелно с това Русия вече е изградила поне пет нови площадки за изстрелване на дронове „Шахед“ в непосредствена близост до границата с Беларус.
Целта на т.нар. „най-голямо пристанище за дронове в света край село Цимбулово и други селища в района е да съкрати времето, в което украинските военни могат да прихванат руските дронове. Точно такъв дрон порази и купола на саркофага на взривения ядрен реактор в Чернобил.
Това е едно от местата, на които Цветана Балабанова и операторът Александър Осиченко заснеха последния си репортаж от Украйна.
Само преди дни те провериха как се справят украинците с всекидневния си живот на фона на системна липса на ток. В годините на войната енергийната система на Украйна е унищожена на почти 80%.
Украйна превръща възобновяемата енергия в стратегия за оцеляване във война. На фона на поразени производствени мощности, окупирани енергийни обекти и редовни обстрели срещу инфраструктурата, страната развива децентрализирани зелени решения.
Хоренка, на само 8 километра от Буча, е „на ръба“ на окупираните територии в първите дни на инвазията. Селото попада под интензивния артилерийски огън на настъпващите руски части, а 70% от зданията са засегнати.
Стените на една от сградите все още носят белезите от тежкия обстрел, който нанася значителни щети на клиниката в съседство. Медицинският център е възстановен благодарение на „Грийнпийс“, за които това е пилотен проект в Украйна.
„Напълно автономни сме. От началото на май до края на септември работим на 100% със слънчева енергия. Успокояващо е не само, че не трябва да се чудим как да лекуваме хората при спирания на тока, но е и по-изгодно. Спестяваме около 30% годишно от сметките си за енергия“, казва д-р Олена Юзвак, директор на зелената поликлиника в Хоренка.
Освен соларната инсталация, поликлиниката е снабдена и с експериментална енергоспестяваща боя от японски производител. Тя би трябвало да задържа до 20% от топлината през зимата и да предотвратява нагряване през лятото. Отоплението е осигурено от геотермална система с термопомпа.
„Тук има 800 литра гореща вода. И дори в централната мрежа да няма ток, благодарение на нея можем да топлим сградата в продължение на 12 часа. Това ни позволява да приемаме пациенти по всяко време, при всякакви метеорологични условия и дори под обстрела на врага“, казва Игор Рудой, инженер в зелената поликлиника в Хоренка.
Държавата оценява „зелената“ поликлиника и вече планира да оборудва и други медицински заведения в района на Киев. Решенията се налагат, тъй като 80% от производствените мощности в Украйна от преди войната са поразени. Освен това е много по-трудно да се унищожи децентрализирана система от хиляди разпръснати елементи.
Община Чорткив с население около 37 хиляди жители, или колкото община Троян, е сред пионерите в зеления преход на Украйна. Амбицията на местната власт е до 2050 г. целият обществен сектор да се захранва от възобновяеми източници.
Силно зависим от газа, преди дни Чорткив стана първият град от бъдеща европейска мрежа, ангажирал се официално да се откаже от синьото гориво.
„Газът е и оръжие, и една от причините за тази война в Украйна“, казва Володимир Шматко, кмет на Чорткив.
С финансовата подкрепа на 14 града от цял свят Чорткив вече разполага с 16 соларни станции, които осигуряват осветление и водоснабдяване за детски градини, театри и болници. Вече 11 години за всеки проект се бори кметът, еколог по образование. Той дава личен пример, решавайки да не използва газ у дома.
„Става дума за средно- и дългосрочна стратегия. Трябва да разберем, че природният газ свършва. Той замърсява околната среда. Освен това е ресурс в ръцете на Русия. За малък град като нашия зелената енергия е идеална възможност. А колкото повече градове имплементират подобни проекти, толкова по-енергийно независими ще сме“, посочва Шматко.
Само за първите четири месеца на годината фотоволтаиците са спестили на града над 50 хиляди евро разходи. Част от спестеното отива за ремонти на болницата и закупуване на нова медицинска апаратура.
„Тази зима в продължение на два месеца постоянно спираха тока – за между 2-3 до 18 часа на ден. Как повлия на работата ни? Лабораторията и поликлиниката се захранваха от слънчевите батерии. А по-енергоемките отделения като реанимацията и спешното разчитат на дизелови генератори“, казва Ростислав Шулски, директор на градската болница в Чорткив.
Въпреки войната, по официални данни само за 2025 г. в Украйна са инсталирани над гигават и половина нови соларни мощности, които могат да захранят над 1 милион домакинства. Често държавата подпомага частните инициативи чрез различни фондове.
Не и в Славутич, където през 2019 г. се ражда първият енергиен кооператив в Украйна. Негови инициатори са петима ентусиасти от Киев, преценили, че тук е най-доброто място. Така до днес 94-те членове, инвестирали по около 300 евро, вече два пъти са получавали дивиденти.
„Панелите имат позитивно влияние върху електрическия баланс в региона, което помага да се преживяват обстрелите. Ако се изградят още инсталации или батерии в индустриален мащаб, Славутич може да се превърне в енергиен остров – да е независим от общата мрежа“, казва Дмитро Вербицкий, ръководител на енергиен кооператив в Славутич.
Именно поради тази причина през последните 2 години националният енергиен оператор е инвестирал в батерии, равни на една четвърт от капацитета за съхранение на Германия. Според „Файненшъл таймс“, за разлика от Европа, където реализацията на подобни проекти отнема около 2 години, Украйна се справя за 6 месеца.
Фотоволтаиците в Славутич са на покрива на музея на атомната катастрофа в Чернобил. Славутич е най-новият град в Украйна, построен само за 2 години, за да приюти работниците от авариралия АЕЦ.
„Баща ми е сред тези, изградили защитния саркофаг в Чернобил. Славутич е малък, но освен град на атомната централа е и град на бъдещето“, казва Олександра Йеромина, гид в музея на аварията в Чернобил в Славутич.
Бъдеще, помрачено от реалностите на бойните действия. Славутич е само на 14 километра от беларуската граница и оттук минава т.нар. „въздушна магистрала“ от Беларус към Украйна. Енергийната инфраструктура регулярно е под обстрел от дронове и ракети.
Най-сериозният случай е от 14 февруари миналата година, когато дрон се разбива в завършената през 2019 г. защитна конструкция на АЕЦ „Чернобил“. Киев обвинява Москва. Според Международната агенция за атомна енергия стоманената структура вече не пази достатъчно.
„Работниците обезопасиха централата преди зимата – запълниха 15-метровия кратер в обшивката, пробит от дрона, и над 300 други дупки, направени при потушаването на пожара. Херметичната изолация обаче е нарушена. И сега, вместо да мислим как да демонтираме стария саркофаг, трябва първо да предотвратим появата на корозия по новия, който трябваше да ни пази поне 100 години“, казва Полина Колодяжна от „Грийнпийс Украйна“.
Освен заради унищожените ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове, украинската енергийна система е в дефицит и заради окупираните огромни мощности. Сред тях са Запорожие – най-голямата атомна централа в Европа, и богатият на ветрогенератори юг.
Затова и вятърен парк, разположен в Карпатите, се превръща в символ на съпротивата. Изграждането му започва няколко месеца преди пълномащабната война. Юрий Федак е част от проекта от самото му начало.
„Компанията, с която имахме договор, отказа да изпрати оборудването и служителите си тук заради потенциална опасност. Наложи се да разтоварваме всички компоненти на границата с Полша, да ги товарим на украински превозвач и да ги транспортираме без застраховка, поемайки всички рискове. След това получихме отказ и от компанията, чийто кран трябваше да монтира перките. И това разрешихме сами – купихме 600-тонен кран, сформирахме екип и си сглобихме турбините“, разказва Юрий Федак, зам.-директор „Развитие“ на Eco-Optima Group.
Въпреки двугодишното забавяне, днес това е един от най-големите източници на възобновяема енергия в Западна Украйна, захранващ около 20 хиляди домакинства. Завършени през 2024 г., 10-те турбини осигуряват 5% от нуждите от електричество за областта.
От началото на инвазията Украйна е увеличила дела на чистата си енергия от 8 на 11% от общия микс. Страната си е поставила още по-амбициозна цел – 27% до 2030 г. За Украйна това е въпрос на оцеляване.
„Ние сме в дефицит и не ни трябва ток след 10 или 20 години, трябва ни сега. А възобновяемите източници могат да ни го осигурят веднага. Освен това, по пътя ни към Евросъюза има условия за по-зелена енергетика и за отваряне на енергийния ни пазар за европейските инвеститори“, казва Марине Абрамян от „Грийнпийс Украйна“.
И докато някои са на фронта, за други борбата в тила е не по-малко важна. На енергийния фронт пътят изглежда ясно начертан.
