Меркел и Камерън в телефонен правен спор с Путин за Крим

Противоположни трактовки на международноправни норми са се сблъскали в телефонните разговори на германския канцлер Ангела Меркел и британския премиер Дейвид Камерън с руския президент Владимир Путин в неделя.

Докато двамата са настояли, че насроченият за 16 март референдум за независимостта на автономната област Крим е незаконен, Путин е заявил, че действията на парламента на Крим са основани на международното право.

Проруският парламент на украинската автономна република Крим я обяви за част от Русия и свика референдум на 16 март, за да поиска присъединяване към Русия.

Владимир Путин подчерта, че стъпките, предприети от законните власти на Крим са основани на международното право и имат за цел да гарантират законните интереси на населението на полуострова, гласи писмена декларация на Кремъл, цитирана от „Ройтерс”.

Руският президент обърна внимание на събеседниците си, че сегашните власти в Киев не са предприели никакви действия, за да ограничат произвола на ултранационалистите и радикалните сили в столицата и в редица райони, се посочва в декларацията.

В телефонните разговори лидерите са разменили мнения по възможните усилия на международната общност за уреждане на кризата в Украйна. „Въпреки различията в оценката на случващото се, Путин, Меркел и Камерън изразиха общ интерес от деескалация на напрежението и нормализиране на ситуацията възможно най-скоро", се посочва в изявлението на Кремъл.

Меркел: Незаконно е

Германската канцлерка Ангела Меркел е казала на Владимир Путин в телефонния разговор днес, че референдумът в Крим за присъединяване към Русия, насрочен за 16 март, нарушава конституцията на Украйна и международното право.

Тя е изразила съжаление, че няма напредък към съставяне на международна контактна група, която да намери политическо решение на кризата в Украйна, съобщи германското правителство в писмена декларация. „Тя изтъкна спешната необходимост да се постигне съществен резултат в тази посока", гласи декларацията.

Ангела Меркел е обсъдила в телефонен разговор с китайския президент Си Цзинпин ситуацията в Украйна, съобщи говорителят на германското правителство. „Канцлерката е обяснила ситуацията в Украйна и усилията да се намери политическо решение на
конфликта. Китайският президент също е за намиране на такова решение чрез диалог и въз основа на международното право", добави той.

В публикувано в неделя интервю на заместника на Меркел - вицеканцлера Зигмар Габриел, той е заявил, че посъветвал Путин на среща в Москва миналата седмица, че той трябва да помисли какво въздействие оказват решенията му на бъдещето на Европа.

„Казах му, че той носи голяма лична отговорност да се предотврати заплахата от ново разделение на Европа", посочил Габриел пред списание „Шпигел". На въпрос как се е държал Путин, той отговорил: „Говореше с приятелски тон, но бе твърд по въпроса."

От европейска гледна точка действията на Русия в Крим са „чисто и просто в нарушение на международното право", отбеляза германският вицеканцлер. „Нужна е деескалация и това може да стане само чрез преговори. Сега не става дума дали реагираме „твърдо" или „меко", по-скоро трябва да действаме умно", каза Габриел.

Дипломатическо решение

В разговора с Камерън Путин е заявил, че иска да се намери дипломатическо решение на кризата в Украйна, съобщи канцеларията на британскияпремиер. „Президентът Путин призна, че е в интерес на всички ни да има стабилна Украйна. Той каза, че Русия иска да намери дипломатическо решение на кризата и че той ще обсъди утре с външния министър Сергей Лавров предложения за контактната група", чието създаване бе предложено от Запада, се казва в изявлението на „Даунинг стрийт”.

„Премиерът Камерън се обади на президента Путин да го прикани да намали напрежението в Украйна и да подкрепи създаването на контактна група, която би могла да доведе до преки разговори между руското и украинското правителство", се уточнява в декларацията.

Дейвид Камерън е подчертал, че подобно на европейските и американските си партньори иска да работи с Русия за постигане на дипломатическо решение на ситуацията в Украйна, включително в Крим. Той е заявил, че признава правото на всички украинци да определят бъдещето си и добавил, че планираните за края на май избори са начинът това да стане.

Камерън и Путин също така обсъдиха „важните икономически предизвикателства пред Украйна и се съгласиха, че е необходимо международната общност да й окаже финансова подкрепа в следващите месеци", отбелязва канцеларията на британския премиер.

Русия си „направи криво сметката с военната намеса в Крим”, заяви британският външен министър Уилям Хейг в интервю за Би Би Си. „Грешно е да се заключава, че Русия е спечелила. Смятам, че с течение на времето ще се окаже, че Москва си е направила криво сметката", каза Хейг.

Ако не се намери дипломатическо решение, „ще има значителни търговски и икономически последици за Русия", увери той. „Европейските страни ще преразгледат подхода към енергийните и търговски връзки с Русия.
Дългосрочният резултат ще бъде Украйна да се обедини още повече срещу руската доминация във вътрешните й работи и да се преразгледат европейските политики за намаляване на руската тежест в Европа", смята британският външен министър.

„Никоя от мерките, които можем да предложим, няма да доведе до изтегляне на руските войски от Крим", призна същевременно той. „Никой не обмисля въоръжен конфликт между Запада и Русия, но Москва трябва да приеме сериозно какво ще й струва в дипломацията и в други области" намесата й в Крим. В отсъствието на дипломатическо решение съществува истинска опасност от въоръжен конфликт, посочи Хейг.

НАТО на страната на Украйна

Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) е на страната на Украйна и настоява Русия да изпълни международните си ангажименти, заявява генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в интервю, което ще бъде публикувано в понеделник в германския вестник „Билд".

„Когато се срещнах с премиера Яценюк в четвъртък, аз го поздравих за ангажимента му към мирно решение. Уверих го, че НАТО е на страната на Украйна”, казва Расмусен в интервюто.

„Очакваме Русия да изпълни международните си ангажименти, да изтегли войските си и да не се меси в други райони на Украйна. На картата на Европа през 21 век никой не бива да се опитва да чертае нови граници", добавя генералният секретар на НАТО.