Брюксел осъди остро думите на словенския премиер, отправени в туитър срещу журналист на брюкселското издание „Политико“. Янез Янша обвини репортера Лили Байер в лъжа за неин материал, описващ засилването на хватката на управляващите в Словения върху обществените медии. 

„Оскверняването, заплахите или атаките срещу журналисти са директна атака срещу свободните медии. Затова журналисти като Лили Байер заслужават нашата подкрепа“, написа в отговор изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс. 

Редица евродепутати също осъдиха думите на словенския премиер, като бившият белгийски премиер Ги Верхофстад дори го обвини в „тормоз“. 

„Войната срещу медиите“ 

Случаят от тази седмица обаче далеч не е първият тревожен за пресата в Словения. Янез Янша редовно атакува независими медии и критични към правителството журналисти, особено ако те са жени. Той нарече словенската информационна агенция STA „национален позор“ и неведнъж е обвинявал общественото радио и телевизия в разпространение на лъжи, без да представя доказателства. 

Снимка: БГНЕС / EPA

Подобно на вече бившия американски президент Доналд Тръмп, на когото е отявлен почитател, словенският министър-председател често отправя атаките си чрез туитър, заради което си е спечелил прякора „Маршал Туито“. Той дори използва същите „опорни точки“ като Тръмп – за конспиративно влияние на левицата или на „дълбоката държава“. През май 2020 г. Янша написа есе, озаглавено „Войната срещу медиите“. 

С примера на Тръмп и по модела на Орбан

По-тревожни от реториката обаче са действията на неговото дясно-популистко правителство. Миналото лято кабинетът предложи промени в медийните закони на страната, които ще увеличат държавното влияние върху националната информационна агенция STA и ще намалят финансирането за обществените радио и телевизия.

Временно замразени бяха и държавните грантове за STA, което прави бъдещето й несигурно. А въпреки критиките както в Словения, така и от Брюксел този месец управляващите предложиха и поправка, която би променила организационната структура на информационната агенция. Преди броени дни пък правителството забрани на представители на здравните власти да говорят за обществените и за една от частните медии.

Снимка: БГНЕС / EPA

В отворено писмо, публикувано през октомври, 22-ма словенски главни редактори алармират, че свободата на словото в страната е под заплаха. „Журналистите са подложени на лъжи, инсинуации, манипулации и обиди от страна на властимащите, начело с членовете на кабинета“, пише в писмото. 

Страх и автоцензура 

В материала си за „Политико“ Лили Байер се позовава на редица разговори с пожелали да останат анонимни словенски журналисти, които разказват за тежкото си положение – директни атаки от страна на управляващи, които водят до заплахи за саморазправа и до страх и автоцензура. 

Атаки срещу критичните гласове идват и от медиите, близки до правителството – често финансирани от унгарски инвеститори, близки до премиера Виктор Орбан. 

Словенското правителство отхвърля всички обвинения в задушаване на медийната свобода и твърди, че проблемът на страната е в „непрофесионалните журналисти“. 

Попитани за отговора на Европейската комисия, днес представителите на Брюксел заявиха, че до края на 2021-ва година ЕК ще представи нови насоки за защита на журналистите в Общността.

От Европейската народна партия, чийто член е Словенската демократическа партия, засега не коментират атаките на Янез Янша срещу медиите в родината му. 

През лятото Словения трябва да поеме ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз.