Изпращането на западни сухопътни войски в Украйна не бива да се изключва в бъдеще, но на този етап "няма консенсус" за подобно решение. Това заяви френският президент Еманюел Макрон в края на международната конференция в подкрепа на Украйна в Париж.

Дългата среща в Елисейския дворец започна вчера късно следобед и приключи късно снощи.

"Днес няма консенсус за изпращане на сухопътни войски по официален, приет и одобрен начин. В дългосрочен план обаче нищо не бива да се изключва. Ще направим всичко необходимо, за да гарантираме, че Русия няма да може да спечели тази война", коментира той, цитиран от Франс прес.

Денков в Париж: Утвърждава се силното партньорство между Франция и България

Френският президент не пожела да каже повече за позицията на Франция по този въпрос, позовавайки се на "стратегическа двусмисленост, която приема".

Този вариант никога досега не е бил споменаван от Франция. В отговор на въпрос след конференцията в Елисейския дворец нидерландският министър-председател Марк Рюте увери, че темата за изпращане на сухопътни войски не е била включена в дневния ред.

„Като няма хляб, да ядат пасти“: Макрон на бляскава вечеря, а фермерите ядат на магистралата (СНИМКИ)

"Много от хората, които днес казват "никога, никога", бяха същите, които преди две години казваха "никога танкове, никога самолети, никога ракети с далечен обсег", заяви Макрон.

"Нека бъдем достатъчно смирени, за да признаем, че често сме закъснявали с шест до дванадесет месеца. Това беше целта на днешната дискусия: всичко е възможно, ако е полезно за постигането на нашата цел", допълни той.

Надежда Нейнски: Русия нападна Украйна, защото смяташе, че тя не бива да съществува

Въпреки това френският президент припомни на съюзниците си в Украйна, че те "не са във война с руския народ", а че "просто не искат да позволят на Русия да победи в Украйна".

Зеленски: Ценим, че България е с нас. Денков: Почувствах със сърцето си страданието ви

Макрон обяви също така създаването на нова коалиция, посветена на доставката на ракети със среден и далечен обсег на действие, на фона на украинските опасения относно обема и графика на доставка на вече планираните боеприпаси. 

Той изброи пет "насоки за действие", по които има консенсус: киберзащита; съвместно производство на въоръжение и боеприпаси в Украйна; защита на държави, пряко застрашени от инвазията в Украйна, като Молдова; "възможност за подкрепа на Украйна на границата ѝ с Беларус с невоенни сили" и операции по разминиране.

"Убедени сме, че поражението на Русия е от съществено значение за сигурността и стабилността в Европа", добави френският президент.

Надигна се вълна от реакции

„Това, което от самото начало се съгласихме помежду си и което важи и за в бъдеще, е, че никакви сухопътни части, никакви войници няма да има на украинска земя, изпратени от европейски държави или от НАТО. Беше голямо единодушие по този въпрос“, каза германския канцлер Олаф Шолц.

„Държавите членки сами решават как най-добре биха подкрепили Украйна, в зависимост от нуждите ѝ. Тези решения се взимат от отделните страни и няма решения на европейско ниво за изпращане на военни да се бият в Украйна“, заяви Питър Стано, говорител на ЕК.

Великобритания, Испания, Полша, Чехия също отрекоха планове за изпращане на техни военни в Украйна. НАТО няма планове за разполагане на бойни подразделения, категоричен беше и генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг.

А Москва коментира, че конфликтът между Русия и НАТО би бил неизбежен, ако европейските членове на Алианса изпратят свои части.