Скрит вулканичен комплекс, намиращ се от обратната страна на Луната, подсказва, че спътникът ни някога е притежавал магнитно поле, подобно на земното, съобщи списание Discover.
Ново изследване, базирано на гравитационни и магнитни наблюдения и публикувано в Science Advances, подкрепя теорията, че лунното магнитно поле е било задвижвано от вътрешни геодинамични процеси, а не от метеоритни удари.
Досега произходът на магнетизма на Луната е бил силно оспорван в научните среди. Загадката възниква след мисиите „Аполо“ през 60-те и началото на 70-те години, когато астронавтите донесли на Земята над 800 паунда скали и почва от лунната повърхност, съобщи Смитсоновският национален музей на авиацията и космонавтиката. Тези лунни образци предоставили първите доказателства за съществуването на древно магнитно поле.
Изследователите насочили вниманието си към спиралата Дюар, разположена край едноименния кратер на обратната страна на Луната. Тя представлява светъл спираловиден участък, който силно контрастира с околната среда, и е свързана с една от най-силните магнитни аномалии на лунната повърхност.
Екипът, ръководен от геофизика Ана Мителхолц от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich), успял да изчисли плътността на подповърхностния материал благодарение на съвпадението на силни магнитна и гравитационна аномалия в този район, предаде БГНЕС.
Откритията показват, че в района на спиралата се намира масив от втвърдена магма с ширина 37 мили (60 километра) и дълбочина около 6 мили (9 километра).
Смята се, че това е заровен вулканичен комплекс, образуван преди около 4,2 милиарда години. Тъй като местоположението и характеристиките на структурата не подкрепят метеоритен удар като причина за магнетизма, учените заключават, че той вероятно е свързан с движението на разтопено желязо във външното ядро, подобно на процеса, който генерира магнитното поле на Земята. Изчисленията показват минимална сила на древното магнитно поле от 11,4 микротесла.
Доцентът по геология на планетарните процеси в Оксфордския университет Клеър Никълс коментира пред списание Discover, че изследването потвърждава способността на Луната да генерира мощно динамо в ранната си история. Тя допълва, че откритието дава допълнителна мотивация за продължаване на наблюденията по време на предстоящите мисии като „Артемида“ и „Чанъе“, тъй като все още има много нерешени въпроси за Луната.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
