В Международния ден на жената една телевизионна водеща смаза в ефир базиран в Лондон ислямистки проповедник, който публично поздрави „Ал Кайда” за атентатите в английската столица през 2005 г. Сблъсъкът между Рима Караки, известна телевизионна водеща в Близкия Изток и Хани ал-Себай обиколи света за часове и вече има над 3 милиона гледания в YouТube.
Тя е телевизионната водеща, за която тази седмица говори целият свят. Интервюто на Рима Караки от ливанската телевизия „Ал Джадийд” с ислямистки духовник се превърна в хит, за който пишат всички големи издания на планетата. Тя е смела, справедлива, а стилът ѝ е истински.
Рима Караки е родена в Бейрут. Има икономическо образование. Започва работа в един от най-успешните сутрешни формати в целия арабски свят.
Десет години по-късно Рима става последователно ководещ и продуцент на предавания, свързани с най-вече със социални теми. Нейното последно шоу, което тя сама продуцира, се нарича „Без лоши чувства”. Автор е на книгата „Тази вечер, аз ще ви призная...”, която вече има пет издания.
Прочетете цялото интервю на Рима Караки със Светослав Иванов:
Рима Караки. Добре дошла в предаването, уважаема. Да ти кажа, бил съм в Бейрут няколко пъти, но досега не съм виждал толкова красива телевизионна водеща като теб. Добре дошла!
- О, благодаря, толкова сте сладък...
Благодаря.
- Искам да кажа „здравейте” на всички хора в България. Може ли да ми кажете каква е думата на български?
Здравейте!
- Здравейте на всички!
Здравейте и добре дошли в 120 минути.
- Това вече е прекалено трудно. Но най-малкото мога да кажа, че съм съгласна с теб.
Добре, Рима, благодаря ти за това начало. В момента ти си сред най-интересните телевизионни водещи в глобален аспект. Как се чувстваш с цялото това медийно внимание около теб в последната седмица?
- Виж, аз съм много щастлива и облекчена от това, че всички хора са съгласни, че трябва да уважаваме себе си. Това означава, че много проблеми в този луд свят могат да се решат ако уважаваме себе си и уважаваме другите. Ако в общуването помежду си се уважаваме, ще достигнем до много решения и то мирни. Ако вярваме в себеуважението, ще уважаваме и другият, независимо кой е той.
Разбирам. Твоят стил между другото е вдъхновяващ за всички нас. Кажи ми, какво представлява журналистиката за теб?
- Журналистиката е езикът на истината, фактите, мненията. За мен журналистиката е и езикът на баланса. Защото професията ни може да служи като оръжие за манипулатори. Можем да постигнем баланс, защото практикуваме „изкуството на комуникацията”. Това е журналистиката. Тя е най-чистото оръжие на промяната, ако я упражняваме достойно и правилно със свободно съзнание. Има много места, където тази вътрешна свобода на съзнанието липсва, но тук идва и другата ни основна роля. Да бъдем миротворци. И аз съм сигурна, че ние можем да сме миротворци.
-Да, абсолютно. Как ти реши, че искаш да си журналист?
- Всъщност, аз не съм искала да съм журналист. Беше чиста случайност. Работех в банка, защото бях завършила бизнес специалност. От мои приятели чух, че се организира кастинг за телевизионни говорители. Явихме се. Един от най-големите телевизионни продуценти в Ливан – Макрам Хануш, и неговият партньор ме видяха в чакалнята и ме поканиха на проби пред камера. Веднага ме наеха. Това беше абсолютен късмет.
Трябваше да зарежа всичко останало, за което бях учила. Много хора, включително и моите родители не одобриха постъпката ми, защото аз имах сигурна работа в банката, а се впусках в луда авантюра. Но аз съм влюбена в моята професия и това, което ми харесва най-много са контрастите у хората. От тяхната болка до техните удоволствия. Това е път към откривателството, никога не може да ти омръзне. Всеки ден сякаш започваш нова работа в старата си работа. Чувствам се много жива. И я обичам.
Мислиш ли, че фактът, че си жена е нещо, което ти помага или понякога е пречка, препятствие?
- В никакъв случай не е препятствие. Според мен е плюс. Защото да си жена означава, че носиш много емоции, които те водят в различни посоки. За разлика от много хора, аз гледам на емоциите като на източник на сила. Не казвам, че вие, мъжете не бихте били мъдри, но решенията на една майка, която се притеснява за своите деца са много по-премислени и умни. Да си жена е благословия. Ние сме много по-загрижени за последствията, което ни прави по-мъдри.
Твоят аргумент в интервюто с господина от Лондон, за което пише целият свят е, че във всеки разговор трябва да има взаимно уважение. Това ли е най-важното за разговора с всеки гост, в студиото?
- Да, така мисля. Ако не притежаваш етика и възпитание няма да стигнеш до никъде. Уважението към другия и към себе си е ядрото на професионализма. Възпитанието и етиката ти определят твоите собствени граници в работата. Само така можеш да постигнеш нещо. Но без уважение, без възпитание и етика не може да има разговор. Единствено може да има сблъсъци и скандали. Това са глупости.
Разбрах. Кажи ми сред толкова много и сложни проблеми в твоя регион. Истината понякога е доста опасна. Как търсиш истината?
- Имаш предвид само моят регион. Това ли е въпросът?
Да и как търсиш истината в работата си, всеки ден в тази опасна среда?
- Сега ще те изненадам. Няма място, което да наричам мой регион. Аз наричам целият свят „моят регион”. Не вярвам в политически карти и граници. Всички сме в хаоса. И аз принадлежа на всяко място. Всички се страхуваме от едни и същи неща и те не са само в нашия регион. Най-големият ни проблем е, че ние не си вярваме едни на други.
Добре, Рима... идва ми една идея. Идеята ми е ако можем с теб да се разменим, само за седмица и аз дойда в Бейрут, за да водя твоето шоу, а ти пристигнеш в София и водиш моето шоу. Какво би ме посъветвала да попитам политиците в Ливан?
- Политиците? Предполагам, че каквото и да ги попиташ, ще е трудно да им повярваш. Това важи за всички политици, не само в Ливан.
Да, абсолютно.
- Ние ще имаме доста трудна мисия. Докато ги слушаш, трябва да четеш между редовете. Чуваш отговора, четеш между редовете и питаш директно. Трябва да слушаш внимателно и да знаеш задните мисли зад думите му. Това е пътят да го заковеш, както обичаме да казваме. Но аз не съм тази, която да те съветва, ти самият можеш да посъветваш поне 1000 журналисти в Европа, защото аз прочетох за теб в интернет и съм впечатлена. Но това, което мога да кажа, е, че ние журналистите никога не трябва да забравяме, че публиката иска светлината да е върху нашите гости, а не върху нас.
Рима, беше ми много интересно да си поговоря с теб. Пожелавам ти успех.
- Само ми кажи, какво да правя, ако седна на твоя стол?
С удоволствие. Ситуацията тук е сходна. Ние много пъти задаваме въпросът „КОЙ” в последните две години. КОЙ е много модерен въпрос в България, но мисля, че не трябва да забравяме, че този въпрос върви с другите основополагащи въпроси като – „Кога”, „Как” и най-важният въпрос – „ЗАЩО?”. Ще се радвам да те видя в България.
- Надявам се, надявам се да дойда. Аз обичам това място, чувала съм, че е много красиво и романтично и хората са добри, като ливанците.
Благодаря ти, поздрави. Да поздравиш и семейството си от нас.
