Крим, подобно на останалата част на Украйна, иска да се промени. Основната разлика е в това, че желанието не е насочено към бъдещето, а към миналото. След съюза, съветският мит за полуострова се разби, а нов така и не се появи. Това пише в свой материал руското коментарно издание „Слон”.

„В кримското колективно подсъзнание съзнание, миналото е изгубеният съветски рай. Многомилионната армия от курортисти, задръстванията по курортите, препълнените плажове – на кратко, това даваше правото на Крим да се смята за „Перлата на Съюза”.

Няма значение, че туристическата популярност на полуострова се дължеше на Желязната завеса и регулираното от държавата почивно дело. В матрицата на кримското благоденствие няма място за осъзнаването на простия факт, че климатичните условия в курортите на юг по Черноморието са по-добри”, пише авторът на материала Павел Казарин.

Припомня се и ролята на Крим като крепост през последните три столетия: от руската мечта за владеене проливите, през логиката за непотопяемия самолетоносач до после ролята на референтна точка за космическите сили.

„Разпадът на Съюза сложи край на тази история – военното присъствие в Украйна не беше необходимо, а транспортните, пристанищни и търговски функции отидоха у съседите, в това число – Одеса и Новоросийск”, пише авторът и посочва, че заради носталгията точно Крим е най-просъветски настроения регион в целия бивш СССР.

Казарин коментира, че за хората на полуострова „днес” е само временно недоразумение, бойно поле, на което се срещат възгледите на тези, които смятат, че „Златната ера” ще се върне при сближаване с Русия и отдалечаване от Украйна и тези, които са на обратното мнение.

„За хората в Крим, без значение от националността им, има още една ментална дрога – негодуванието. Така е лесно, отпадат претенциите към самия себе си, оправдават се действие и бездействие. Всичко, което е отвъд от колективното „ние” е „вражеско” или „нечестно”, коментира руският журналист. Според него местните виждат бъдещето си единствено в контекста на отношенията между Москва и Киев и тотално се неглижира ставащото в България и Турция, които са преки конкуренти на Крим по отношение на търговията и туризма.

„Проблемът на Русия е, че тя вярва, че полуостровът е проруски, а той всъщност е просъветски. Това е естествената съдба на всеки изолиран анклав – замръзва в историческия период, в който е бил откъснат. За Крим това е 1991 г.”, подчертава Казарин и допълва, че всъщност Крим възприема случващото се в Украйна, тъй като не е лесно да си представим как живеещите в руски град излизат на непозволен митинг, не се подчиняват на прокурора, избират си нов кмет и принуждават властите да го одобрят.

„Единствените, които правят това са украинци. В политическия смисъл. Даже, ако в Севастопол още не са го осъзнали".