Близо два века след официалния край на робството в САЩ и повече от 50 години, след като темата за гражданските права на малцинствата зад Океана влезе в сериозния политически дебат, столетията на робство в Америка може да получат и своето финансово изражение.

Президентът Джо Байдън подкрепи проучванията, чиято цел е да изяснят дали потомците на дошлите като роби чернокожи трябва да бъдат обезщетени за лошите условия, в които са били принудени да живеят предците им. По време на кампанията си той обеща да се бори системно срещу расизма и разделението в държавата, но подобно на повечето кандидати от Демократическата партия, той не декларира категорична подкрепа за тези изследвания, които са спорна тема от години.

През август 2019 г. днешният вицепрезидент Камала Харис (която също има малцинствен произход-б.р.) заяви, че въпросът е сложен и заслужава да бъде разгледан внимателно, тъй като паричното обезщетение няма да реши проблемите на САЩ с расизма.

„40 акра и муле“- неизпълненото обещание

Дискусиите относно репарациите за робството не са нова тема за Съединените щати. Те датират от 1865г., когато генералът на армията на Съюза Уилям Шърман обещава 40 акра земя и муле на всеки един от 4 млн. освободени роби. Обещание, което така и не е изпълнено.

Следват десетилетия неуспешни дебати относно компенсациите за 200 години робство. В края на 80-те и началото на 90-те години на XX век демократът Джон Кониърс за пръв път представя законопроекта H.R.40 (числото „40” произлиза от неизпълненото обещание за 40 акра), който цели създаването на комисия за проучване на обезщетения за робството. През годините до напускането на поста си през 2017 г., Кониърс непрестанно се бори за узаконяването на този проект.

След неговото оттегляне от властта, чувствителната темата отново остава на заден план – и така до 2019 г., когато американския политик Шийла Джаксън Лий връща в обществения дебат H.R.40. Законът, който за 30 години така и не е приет за общо гласуване.

Лий внeсе законопроекта за обсъждане през януари тази година, добре премислен ход след щурма в Капитолия. Миналата седмица въпросът беше обсъден в ресорна комисия, като последваха призиви за преразглеждане на закона.

Колко ще струва и кой ще плаща?

Очаквано, подобни законодателни промени могат да струват скъпо. Проучване, публикувано миналата година в научното списание „Преглед на черната политическа икономия“, прогнозира няколко различни суми, базирани на различни методи за оценка. Сумите варират от 13 трилиона долара до 35 трилиона долара, като тези оценки се утежняват от 3% лихва, отбелязват авторите. При 6% лихва цифрите достигат до 16 квадрилиона долара.

Важно е да се отбележи, че тези суми са изчислени за периода до Гражданската война. Те не включват робството през колониалния период или десетилетията на легализирана сегрегация и дискриминация срещу чернокожите американци.

По отношение на въпроса как ще бъдат изплатени подобни суми, все още не е ясно, тъй като проучването ще установи дали чернокожите трябва да получат обезщетение за годините в робство, а както стана ясно то все още не е официално одобрено от властите – макар и Белият дом да го подкрепя.

Само финансова облага или нещо повече

Такъв тип обезщетения са използвани при други обстоятелства за компенсиране на големи морални и икономически дългове – и са изплатени на японските американци, интернирани по време на Втората световна война, на семейства на оцелелите от Холокоста и на чернокожите в Южна Африка след политиката на апартейда.

Обезщетенията могат да бъдат не само финансови. Според мнозина е необходимо да има компенсации в сферата на здравеопазването и образованието. Необходими са институционални и правни реформи, които да „предизвикват“ настоящите институции, да служат в защита на чернокожите.

Мнението на опозицията

„Днес няма роби“, „ние не носим отговорност за действията на предците си“, „не всички чернокожи в Америка са потомци на робите“ – това са само част от твърденията на опозиционно настроените американци, в политиката и извън нея.

Миналата седмица републиканците заявиха, че подобни законодателни изменения биха разделили нацията, „би било несправедливо днес да се наказват бели американци за грешките на техните предци“.

Още през 2019 г. лидерът на републиканците в Сената Мич Макконъл заяви, че днес „ние не носим отговорност“ за „първородния грях“ на Америка.

Други опозиционни гласове твърдят, че заради робството повечето афроамериканци не могат да проследят родословието си по-рано от Гражданската война и следователно не биха могли да докажат, че са потомци на поробени чернокожи.

А сега накъде?

Преди да бъде гласуван в Конгреса, законът първо трябва да премине през Комисията по съдебна власт. Привържениците на текстовете се надяват, че подкрепата на Байдън (както и мнозинството на демократите и в двете камари) ще изиграе ключова роля при гласуването.

H.R.40 има повече от 160 подкрепящи в Камарата на представителите, а председателят й Нанси Пелоси публично застана зад законопроекта. Въпреки мнозинството на демократите в Сената, там гласуването ще бъде ожесточено, все още е трудно да се каже дали законопроектът ще получи нужната подкрепа.

И все пак, проточваният с години процес не пречи на проучванията и на щатско ниво. Миналата година Калифорния стана първият щат в страната, който прие закон за проучване и разработване на предложения за обезщетения. А няколко общини в Северна Каролина са приели резолюции по темата. Подобни усилия са предприети в Еванстън, Илинойс, Провиденс, Род Айлънд.

При всяко положение темата има пълния потенциал да се превърне в един от големите сюжети от президентския мандат на Джо Байдън.

По материали от чуждестранния печат