Убийството на руския посланик в Турция пасва на дългогодишната традиция на политическо насилие в страна, където страничният ефект от сирийската война се задълбочава до състояние на хаос, пише Кристофър Торчия от Асошиейтед прес.

Токсичната комбинация от проблеми в Турция включва кюрдските бунтове в съчетание с чистка в държавния апарат, последвала провалилия се опит за преврат през юли. Това означава, че за момента ситуацията със сигурността ще остане изключително крехка.

Докато Русия и Турция подозират, че убиецът на посланик Андрей Карлов е бил част от по-широка конспирация, турското правителство детайлно проверява негова съпричастност или подпомагане от ислямистки бунтовнически групи в Сирия, които може индиректно да са радикализали някои млади турци. 

"Това е като бумеранг", казва Халил Каравели от базирания в Швеция Ценралноазиатски кавказки институт и Програмата за проучвания на пътя на коприната. 

Той казва, че съчетанието от твърдата линия на турския национализъм и сунитския фундаментализъм просперира в някои части на Турция, създавайки потенциални възможности за възникване на насилие в самата страна.

Каквото и да е мотивирало стрелецa Мевлют Мерт Алтънташ - полицай, който не е бил на служба, да стреля по посланик Карлов на фотоизложба в Анкара в понеделник, то не може да бъде потвърдено. Той крещеше религиозни фрази и изглеждаше, че осъжда руските бомбардировки над държаните от бунтовници квартали в сирийския град Алепо. Стрелбата по посланика беше предшествана от протести на турци, които критикуваха руската подкрепа за сирийския президент Башар Асад. 

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обвини движението на живеещия в САЩ ислямския проповедник Фехуллах Гюлен за убийството, докато Русия заяви, че изводите трябва да бъдат оставени на разследващите. 

Гюлен вече беше обвинен за осуетения опит за военен преврат през юли, който наложи въвеждането на извънредно положение в страната, удължи продължителността на предварителните задържания преди съдебни процеси, наложи ареста на около 38 хиляди души и отстраняването на повече от сто хиляди души от държавна служба.

Турция и Русия, които бяха в трудни отношения през последната година, описаха убийството като опит да се попречи на подобряването на сътрудничеството помежду им, което се надяват да доведе до стабилизиране на Сирия и консолидиране на тяхното влияние там. 

Политическите сметки по отношение на Сирия идват в момент, в който Турция преживява бомбени нападения, които разтърсват правителството на Ердоган, който в същото време иска да увеличи правомощията на президентския си пост чрез конституционни реформи. 

Обвиняван в авторитарно поведение, Ердоган триумфално спечели още сподвижници след опита за преврат, но убийството на руския посланик притесни турския народ, който преживява един от периодите, изпълнени с най-много насилие от десетилетия насам.

Турбуленциите предизвикаха сравнения с политическите вълнения през 70-те години, които доведоха до военния преврат през 1980 г. Тогава леви и десни политически групи се изправиха една срещу друга, а накрая армията се намеси, за да възстанови реда - стъпка, която бе опетнена от злоупотреби с правата на човека от страна на държавата.

Този път Турция се бори с нападения на кюрдски бунтовници, разполага войници в Северна Сирия, за да се сражават с кюрдите и с групировката "Ислямска държава" (ИД), и прави чистка на предполагаеми последователи на Гюлен. Турция също така е мишена на предполагаеми екстремисти от ИД, след като оказа по-мощна подкрепа на предвожданата от САЩ война с групировката.

Турската традиция на политическо насилие включва и последните години на Османската империя в началото на 20-и век, смята Хауърд Айсенстет, доцент по история на Близкия изток в университета "Сейнт Лорънс" в Ню Йорк.

"Рухването на кюрдския мирен процес, увеличаващият се авторитаризъм на Ердоган и преливането на сирийската гражданска война подхранват всичко това, както и опитът за преврат и опитът на правителството да мобилизира народа", коментира Айсенстет в имейл.

Съдейки по минали убийства или опити за убийства в Турция, дори разследването на убийството на Карлов да стигне до ясни заключения, пак ще останат въпроси:

- Мехмет Али Агджа - турчинът, който стреля и рани папа Йоан Павел Втори, първо заяви, че е действал сам. След това спомена България и съветските тайни служби като организатори на атаката, а намеси също и Иран. Освободен през 2010 г., Агджа някога е имал връзки с дясна въоръжена групировка в Турция.

- През 2007 г. етническият арменски журналист Хрант Динк, който получаваше смъртни заплахи заради коментарите си за масовите убийства на арменци от турците през 1915 г., бе застрелян пред редакцията си в Истанбул. Двама заподозрени, включително тийнейджърът, който стреля, бяха арестувани и пратени в затвора, но твърденията, че се прикриват служители по сигурността, които са пренебрегнали предупрежденията, че Динк ще бъде нападнат, се влачат в съда от години.

- Миналата година Тахир Елчи - кюрдски адвокат, който ръководеше адвокатската колегия в Диарбекир в Югоизточна Турция, бе убит, докато даваше изявления за журналисти пред джамия. Убийството му не е разкрито.

Смъртта на Карлов е последният шокиращ акт на насилие в Турция - дом за няколко милиона сирийски бежанци и терен за многобройни заплахи за сигурността.

"В държава, която е дестабилизирана по този начин, и която е замесена във война от другата страна на границата си, вероятността нещата да се влошат е много голяма", каза Каравели.

(БТА)