В свой обширен аналитичен материал “Ню Йорк Таймс” твърди, че най-мащабните в човешката история ограничения за пътуване за спиране на заразата не са били достатъчни. За да го докаже, изданието се позовава на информация от множество изследователи и данни от разнообразни източници, включително от телекомуникационни компании, като проследява движението на стотици милиони хора през последните месеци.

Много от първите известни случаи са засечени около пазар за морски дарове в китайския град Ухан - транспортен център, в който живеят 11 милиона души. Първите 4 случая нарастват до десетки до края на декември. Смята се, че тогава докторите са знаели единствено, че болните са с пневмония, която не реагира на обичайното лечение.

Но дори тогава истинският мащаб на заразата е бил много по-голям, твърди “Ню Йорк Таймс”. Вече е имало невидима мрежа от близо 1000 случая и дори няколко пъти повече, сочат данните от няколко университетски изследвания. Kитайските власти не информират населението за рисковете през целия декември. 

Снимка: Reuters

Това се случва едва на 31 декември, когато сигнализират Световната здравна организация. „Болестта е предотвратима и контролируема“, казва тогава правителството в свое публично изявление.

Моментът за зараза не може да бъде по-лош. На стотици милиони хора им предстои пътуване заради Китайската Нова година. Според “Ню Йорк Таймс”, анализирайки трафични данни от мобилни оператори, поне 175 000 души са напуснали Ухан на 1 януари. Броят им расте през следващите три седмици. 

Снимка: Getty Images

До 21 януари, когато китайските власти потвърждават риска от предаване на вируса между хората, напусналите града са вече 7 милиона. Хиляди са заразените. Огнища вече има в Пекин и Шанхай. 

А докато заразата продължава да се разпространява в Китай, международните пътувания текат нормално, сочат данните за осъществените полети. Хиляди излитат от Ухан до други градове по света. Средно 900 души отиват в Ню Йорк всеки месец, сочат актуалните статистики. Над 2200 в Сидни. И над 15 000 до най-популярната дестинация – Банкок. Точно там е засечен и първият известен случаи извън Китай, появил се в средата на януари. Става дума за 61-годишна жена, пътувала от Ухан до Тайланд, въпреки че е имала температура, главоболие и възпалено гърло.

Другите ранни случаи са в Токио, Сингапур, Хонконг. САЩ потвърждават за първи заразен на 21 януари в най-големия град в щата Вашингтон - Сиатъл.

Едва на 23 януари Ухан е поставен под абсолютна блокада, а полетите към града започват да се спират. Но вече е твърде късно. Заразата се е разраснала в над 30 града в 26 страни. Повечето случаи са свързани с пътници именно от Ухан.

През февруари вирусът започва да се разпространява на локално ниво - там, докъдето е успял да стигне, движейки се лесно в затворени пространства като църкви и ресторанти. Вече засяга хора, които не са пътували до Китай. Това е началото на пандемията.

До 1 март хиляди случаи са установени в Италия, Иран и Южна Корея. Китай започва да отстъпва водещото си място на епицентър на заразата. В това време страната е започнала да тества, проследява и изолира пациенти, а новите случаи започват да намаляват драстично, показвайки, че движението на вируса може да бъде овладяно. Подобни мерки забавят разпространението на COVID-19 в Сингапур, Хонконг и Южна Корея.

Снимка: EPA

В САЩ, където тестването изостава, президентът Доналд Тръмп забранява пътуванията от Европа. „Вирусът няма да има шанс срещу нас“, казва той в средата на март. 

Дотогава вирусът вече има стабилни позиции. И продължава да се разпространява в Сиатъл, Ню Йорк и в цялата страна, отново изпреварвайки усилията да бъде спрян, пише още "Ню Йорк Таймс".