Как атаките в Брюксел могат да дестабилизират Европа?

По много начини около атаките в Брюксел във вторник витаеше извратеният дух на неизбежността. След терористичните актове на 13 ноември миналата година в Париж белгийската столица беше приемана като следващата възможна мишена.

Случилото се преди ден определено показва доколко успява да се справи критикуваната система за сигурност и наблюдение на Белгия, но и напомня колко трудно е да се предотвратят такива инциденти, коментира Питър Апс, колумнист по международни въпроси на Ройтерс.

Както винаги, урокът ще бъде научен, а мерките – затегнати. Фактът, че атентатор самоубиец е успял да проникне на оживен терминал на летище, насочва към очевиден пропуск – много летища в уязвими части на света, като например в Индия, имат контролни пунктове за проверки на входа на сградите. Това забавя пътниците, но осигурява сигурност.

Помагачът на брюкселските атентатори все още не е заловен

Появи се информация, че Наджим Лашрaуи е арестуван в предградие на Брюксел

На практика обаче всички допълнителни мерки за сигурност преместват проблема някъде другаде. Никой не очаква такива мерки наистина да са възможни на места, през които преминават твърде много хора. И дори атаките да бяха се случили на няколко места в метрото вместо в метрото и на летището, броят на жертвите пак щеше да бъде подобен – бомба на оживено място си е бомба на оживено място.

Простата истина е, че Белгия е в очакване на атака от месеци. Военни сили бяха разположени по улиците, а други държави увеличиха помощта си за белгийските служби за сигурност.

Такова повишено внимание очевидно започна да се отплаща – арестът на един от заподозрените за атентатите в Париж, който стана факт миналата седмица, е доказателство за това. Но просто не беше достатъчно.

По-добре координирани системи за сигурност – особено трансгранично сътрудничество, не просто са необходими, а жизненоважни. Дори и те да бяха подобрени съществено, някои атаки като тази пак се случват.

Това, което ще се случи сега, е относително предвидимо, поне що отнася до отговора – видяхме го след нападенията в Париж миналата година, както и в Мадрид през 2004 г., когато атаки убиха 192-ма души. Службите за сигурност относително бързо ще идентифицират нападателите и ще проследят останалите от мрежата.

В Париж и Мадрид това доведе до полицейски щурмове в скривалищата на заговорниците няколко дни по-късно. Често обаче такива нахлувания приключват с поредното самовзривяване.

Политическите последици от случилото се в Брюксел обаче едва сега започват.

Държавите реагират много различно на атаки като тази. Атентатите в Мадрид през 2004 г. свалиха от власт правителството и сложиха край на испанското участие във войната в Ирак.

Терористичните актове в Лондон на 7 юли 2005 г. пък имаха незначително влияние върху политическата система, но имаха истински ефект, макар и ограничен, върху сплотеността на общността.

Атаките в Белгия обаче се случват на много по-широк фон – не само парижките атентати, но и мащабната миграционна криза в Европа.

Въпреки че всички нападатели в този случай се оказаха местни, атаките все пак ще бъдат разглеждани в по-широкия европейски контекст на континент, който вече се бори да се адаптира към стотици хиляди новопристигнали.

Истинският риск сега е, че хардлайнери и от двете страни в крайна сметка се опитват да се надвият едни други, за да дестабилизират още ситуацията.

Антиимигрантски партии като „Алтернатива за Германия”, която спечели завидни позиции на местните избори по-рано този месец, обяви, че атаките в Брюксел демонстрират ясна и спешна нужда от спирането на новопристигнали. Мюсюлманското население в Европа - и вече установеното, и новозараждащото се, неизбежно ще се окаже под по-голямо подозрение и контрол, без да споменаваме, че ще се изправят пред потенциална опасност от насилие като отмъщение.

Да се достигне до същината, мотивираща онези, които стоят зад атентатите, е изключително трудно.

Засега например нямаме истинска представа дали тези атаки умишлено са координирани от „Ислямска държава” или подобна групировка, вдъхновени от тях, или пък просто са дело на несвързана с тях малка група.

Със сигурност обаче е възможно поляризирането да е точно това, което извършителите искат.

Някои държави в Европа са по-уязвими от други – и за физически атаки, и за потенциално дестабилизиране на политическата обстановка.

Една атака в Белгия, която винаги е била една странните в политическо отношение държави – в историята й има период, в който тя функционираше без правителство – може би беше лесно предвидима, така че местните политически последици да бъдат ограничени.

Подобно на Белгия, след Париж миналата година друга атака във Франция би имала сравнително малко влияние върху вътрешната политика, като изключим ново минимално засилване на крайнодесния „Национален фронт”.

Минута мълчание за жертвите на терора (СНИМКИ И ВИДЕО)

Брюксел - 24 часа по-късно

Мащабна атака в Германия обаче може да е политически опустошителна за канцлера Ангела Меркел, която в момента е ядрото на европейския проект.

В Германия не е имало атентат от 80-те години, но страната се опитва да се справи с пристигането на повече от 1 млн. мигранти в рамките на една година.

Тази криза и евентуален терористичен акт мигновено биха се обединили в общественото съзнание.

Подобни предположения вече може да прекосяват Атлантика.

Отне съвсем малко време на претендента на републиканците за кандидат-президент в САЩ Доналд Тръмп да използва събитията в Брюксел, за да подчертае отново предложенията си за ограничения за пътуване на мюсюлмани в Съединените щати.

Дори и без атентати в Америка, анализатори казват, че инциденти като този в Брюксел в Европа почти сигурно увеличават шансовете му да спечели през ноември.

Както и Америка, Великобритания е относително защитена от атентати като тези в Брюксел, защото Ламанша й дава далеч по-добре охранявана от полицаи граница, особено що се отнася до пренасянето на оръжие.

Политическите последствия там също биха били съществени, като вероятно леко биха повишили вота за „Брекзит” на референдума през юни.

Справянето с кризите в Близкия изток и неразривно свързаните с тях политически неволи на Европа беше достатъчно трудно. Смисълът на атентатите в Брюксел, страхувам се, е да го направи още по-трудно, посочва Питър Апс.