Ледената луна Миранда на планетата Уран може да има океан от течна вода под повърхността, съобщи сайтът Физ.орг, пише БТА.

Това би променило теориите за историята и състава на луната и тя би попаднала сред малкото обекти, където е възможно да съществува среда, подходяща за живот.

„Данните за океан в малък обект като Миранда са невероятно изненадващи“, каза Том Нордхайм, планетолог в Лабораторията за приложна физика на университета „Джон Хопкинс“ в Лорел, Мериленд. Той е и съавтор на изследването, публикувано в The Planetary Science Journal.

Миранда се откроява сред луните в Слънчевата система. Няколкото изображения, заснети от „Вояджър 2“ през 1986 г., показват, че южното полукълбо на луната е смесица от набразден терен, разделен от груби скали и кратерни зони, подобни на квадратите на юрган. Повечето изследователи мислят, че тези странни структури са резултат от приливни сили и нагряване в самата луна.

 

Калеб Стром, който работи с Нордхайм и Алекс Патхоф от Института за планетарни науки в Аризона, преразглежда изображенията на „Вояджър 2“.

Екипът се заема да обясни енигматичната геология на Миранда чрез обратно инженерство на характеристиките на повърхността, за да разкрие каква трябва да е била вътрешната структура на луната, за да оформи геологията ѝ.

Астрономи идентифицираха черна дупка, която може да се е образувала постепенно

След първо картографиране на различните повърхностни характеристики екипът разработва компютърен модел, за да тества няколко възможни структури на вътрешността на луната, съпоставяйки прогнозираните модели с действителната повърхностна геология.

Най-доброто съвпадение се получава при съществуването на голям океан под ледената повърхност на Миранда преди около 100-500 милиона години. Този океан, според проучването, е бил най-малко 100 километра дълбок и скрит под ледена кора с дебелина не повече от 30 километра.

Откриха вероятен сблъсък на черни дупки, сравнително близо до Слънчевата система

Като се има предвид, че радиусът на Миранда е 235 километра, океанът би запълнил почти половината от луната. „Този резултат беше голяма изненада за екипа“, каза Стром.

Изследователите смятат, че ключът към появата на този океан са приливните сили между Миранда и близките луни.