Предизборната кампания на Стария континент е в разгара си, като остават по-малко от 3 седмици до европейския вот. В една от големите селскостопански държави в Европа - Полша, фермерските протести, разгорели се тази година в много страни, се оказват ключови за резултатите от гласуването.
Хуберт Хумиенски е потомствен земеделец със средно по големина стопанство и 700 декара земи, които обработва сам. Допреди 2 г. отглежда основно пшеница и рапица. С началото на войната в Украйна и кризата със зърното обаче рязко сменя стратегията и сега произвежда най-много сладка царевица.
„Този силоз събира 80 тона, другият отзад – 20 тона, общо 100 тона. Тук държах пшеницата от 2022 г. Изчаквах, защото цените постоянно падаха. Правителството обеща, че ще ни компенсира, но това така и не се случи и накрая се принудих да я продам на половин цена”, казва Хуберт.
Откакто Варшава се присъединява към Евросъюза през 2004-а, земеделското й производство се е удвоило, а фермите ѝ са определяни като едни от най-ефикасно усвояващите евросубсидии.
Над 8% от всички работещи в Полша са заети в селското стопанство, което е 3 пъти повече от средното за Европейския съюз. Това са близо 2 милиона души – немалка група гласоподаватели.
Страната е на пето място по получени фондове от Общата селскостопанска политика – чиято реформа ще е сред ключовите задачи на следващия Европейски парламент. Според Хуберт обаче всичко това идва на цената на прекалено много регулации.
„Когато започнаха с тези правила, ни демотивираха да гледаме животни. Ако боксовете за кравите са с няколко сантиметра по-тесни, не може, ако таванът ти е по-нисък, не може. Така затвориха кланицата на мой приятел – заради 5 см разлика“, казва още той.
Настоящият еврокомисар по земеделието е излъчен именно от Варшава. Повечето партии в Полша обаче го обвиняват, че не се е противопоставил на според тях вредни за страната решения в Брюксел. Като Зелената сделка – новата климатична политика на Съюза. За Хуберт тя е измама, целяща да съсипе малките стопанства.
„В името на климатичната религия на екотерористите трябва да се откажем от едни пестициди за сметка на други, които са уж био, но много по-неефективни. Досега необработваеми оставях 2 хектара, сега по новите правила трябва да са 4. Това увеличава разходите и намалява рентабилността и конкурентоспособността ни“, казва той.
Близо 30% от германците и поляците заявяват, че са против по-амбициозни климатични политики. Новото проевропейско правителство във Варшава се закани да направи всичко възможно, за да отстрани негативните последици от Зелената сделка.
„Никоя от партиите тук не говори за климатичните проблеми с усещането за спешност, което се наблюдава в цяла Европа. Нямаме заслужаващ доверие политик, който да отговори убедително на страховете на хората. И да противопостави смислени аргументи срещу тези, които твърдят, че това са глупости“, казва Войчех Пшибилски, политически анализатор и главен редактор на „Вишеград Инсайт“.
Хуберт е сред редовните участници във фермерските протести, които според анализатори са повлияли на резултатите от местните избори в Полша миналия месец. На евровота обаче не е ясно дали земеделците ще предпочетат отново ултраконсервативните бивши управляващи, ще завият към крайната десница, или просто ще си останат у дома.
„Партиите се надпреварват за гласовете на фермерите, разбира се, по различен начин. Някои не се свенят да използват по-агресивен език срещу украинците – видяхме провокации по време на протестите, които ясно можем да свържем с Русия. Москва естествено се опитва да сее разделение в обществата ни и да подклажда изкуствено вътрешни конфликти“, казва още Войчех Пшибилски.
Хуберт все още не е решил за кого ще гласува на европейските избори, но в сърцето му няма омраза към украинците. От началото на войната той приютява в дома си 6 жени с деца, избягали от конфликта. Иначе подкрепя излизането на Полша от Евросъюза или поне е на принципа: „не искаме да помага, но да не пречи“.