На 16 октомври американецът Тейлър Морис стана на 24 години. Младежът от Айова вече е национален герой. На 3 май 2012 г. сапьорът от щатските спецчасти губи двата си крака, лявата ръка и дясната китка в Кандахар, Афганистан. За разлика от много други хора в неговото положение обаче, Тейлър не се самосъжалява.

Той се храни и се бръсне сам, дори танцува с дългогодишната си приятелка Даниел Кели и нито за миг не съжалява, че е дал крайниците си в името на страната си.

Въпреки прословутия американски патос и патриотизъм, Тейлър Морис не е от хората, които се възприемат като различни или очакват специално отношение. Най-лошият ден в живота му е 3 май 2012 г. Тогава 23-годишният сапьор стъпва на бомба, която откъсва краката и ръцете му. Оказана му е медицинска помощ в Афганистан, а после е транспортиран в Германия. През цялото време до полета Тейлър е в съзнание.

На 6 май той пристига във Вашингтон, за да започне дълга рехабилитация. През следващата седмица приятелите му правят уебсайт, страници във фейсбук и туитър, тениски и гривни, за да подкрепят Тейлър. В основата на всичко това стои приятелката му Даниел, която приема тежко новината за експлозията, но нито за миг не помисля да изостави „любовта на живота си”, както тя сама казва.

В края на юли Тейлър Морис получи медал от президента Барак Обама на церемония в Белия Дом. Бронзовата звезда се връчва за особени героични подвизи. Т.нар. пурпурно сърце, което Морис също получил, пък се дава на военни, които са били ранени.

„Ако имах ръце, щях да сваля медалите и да ги закача на Даниел, защото тя ми помагаше през цялото време”, казва Тейлър, когато получава високите държавни отличия.

„Имаше миг, в който чух взрива. Почувствах горещината. Знаех, че съм изгубил краката си. Гледах ги как излетяха във въздуха”, спомня си Тейлър месеци след експлозията.

На 30 август след тежко възстановяване 23-годишният мъж се завръща за пръв път в родния си град Кедър Фолс, Айова след инцидента. Близки и приятели са му устроили специално посрещане. Тейлър пристига с частен полет, който закъснява с 40 минути. Дори училищата са разпуснати по-рано заради адската жега, но никой не си и помисля да пропусне най-голямото събитие в града.

Дядото на Тейлър – Сид, пръв го прегръща на слизане от самолета. „Направил съм около 160 000 снимки по време на професионалната ми кариера, но никоя от тях не е уловила момент като този”, казва фотографът Тим Дод.

Първоначално Тейлър иска да убие организаторите на парада в негова чест. „Това е моят кошмар”, казва той, тъй като не търси хорското внимание. Но по усмивката му на снимките личи, че е трогнат.

Най-трогателен за всички останали обаче е моментът, когато двамата с Даниел отиват на сватба. Тейлър носи протези и кани приятелката си на танц. Повечето хора с ампутирани крайници не се изправят през първите 3 месеца след операцията, а поне половин година не могат да ходят. За по-малко от 4 месеца Тейлър Морис вече танцува.

След като историята на младия американец става публично достояние, читатели са събрали над 250 000 долара, за да му помогнат да се възстанови и да си купи къща до езеро, за каквато винаги е мечтал.

Вчера Тейлър Морис отпразнува 24-ия си рожден ден. Той вече се храни сам, справя се със сутрешния си тоалет и дори танцува.

Едно от най-хубавите пожелания за празника му дошло от 7-годишния Роуън, който претърпял тежка мозъчна операция. Майка му му прочела статия за Тейлър докато бил в болница. Коментарът на момчето бил: Корав е.