Докато Иран организираше държавните траурни церемонии за убития върховен лидер аятолах Али Хаменей, човекът, избран да го наследи - неговият син Моджтаба Хаменей, не се появи никъде публично. Това засили спекулациите за здравословното му състояние и способността му да наложи авторитета си, пише Ройтерс.
Докато трима от братята му се появиха публично, за да отдадат почит на баща си, който беше убит по време на американско-израелската война срещу Иран през февруари, Моджтаба остана извън полезрението на обществеността. Властите обясниха отсъствието на новия върховен лидер от едноседмичните траурни церемонии със съображения за сигурност.
За разлика от баща си, който доминираше обществения живот в Иран в продължение на почти 4 десетилетия, 56-годишният духовник поддържаше до голяма степен незабележим публичен профил в годините преди избирането му за върховен лидер от влиятелния Съвет на духовниците през март.
След като беше тежко ранен при удара, при който загина баща му, Моджтаба не се е появявал публично, не е произнасял речи и не е давал интервюта. Вместо това той общува с иранците чрез няколко писмени послания.
Двама ирански представители обаче заявиха, че Моджтаба продължава активно да участва във вземането на решения и че раните му зарастват бързо. Президентът Масуд Пезешкиан също каза през май, че се е срещнал с върховния лидер.
В една от малкото си публични намеси в политиката след встъпването си в длъжност Моджтаба предпазливо подкрепи меморандума за разбирателство, подписан миналия месец от президентите на Иран и САЩ, чиято цел е да сложи край на войната.
По време на управлението на баща си Моджтаба натрупа значително влияние като високопоставена фигура с тесни връзки със силите за сигурност на Иран и с огромната бизнес империя, която те контролират.
Според източници, запознати с въпроса, близките му отношения с Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) са му осигурили влияние в политическия и силовия елит на Иран, като същевременно са затвърдили репутацията му на влиятелния „пазител на входа“ на баща му - човекът, който контролира достъпа до върховния лидер и взема ключови решения зад кулисите.
Гвардейците настоявали именно Моджтаба да стане върховен лидер
Високопоставени ирански източници заявиха пред Ройтерс през март, че именно Революционната гвардия е настоявала за издигането му като върховен лидер, тъй като го е възприемала като по-податлива на влияние версия на баща му, която би подкрепяла твърдолинейната ѝ политика.
Според същите източници гвардейците са преодолели съпротивата на висши политически и религиозни фигури. Част от тях се съмнявали, че Моджтаба притежава необходимия религиозен авторитет, който традиционно се свързва с най-високия пост в Иран, а други били обезпокоени от символиката син да наследи баща си като върховен лидер в република, създадена след свалянето на наследствен монарх.
Когато обаче беше обявен за третия върховен лидер на Ислямската република, Моджтаба едновременно с това беше повишен от духовническия ранг ходжатолеслам в ранг аятолах, без властите да дадат официално обяснение за това повишение.
Високопоставен ирански представител определи Моджтаба като „много близък“ до председателя на парламента Мохамад Багер Галибаф, който е и главният преговарящ на Иран в разговорите със САЩ.
„Той има силна подкрепа в Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, особено сред по-младите представители на радикалното поколение“, казва Касра Аараби, директор на отдела за изследвания на КГИР в базираната в САЩ организация United Against Nuclear Iran.
Като върховен лидер Моджтаба има последната дума по всички ключови държавни въпроси, включително външната политика, националната сигурност и ядрената програма на Иран.
Въпреки това той може да се сблъска със съпротива от страна на иранците, които нееднократно излизаха на улицата с искания за повече политически и обществени свободи, въпреки често насилствените репресии от страна на властите.
Моджтаба е роден през 1969 г. в свещения за шиитите град Машхад. Израства във време, когато баща му е сред водещите фигури в опозиционното движение срещу подкрепяния от САЩ шах. Като млад служи по време на Ирано-иракската война.
По-късно учи при консервативни духовници в религиозните школи в Кум - центъра на шиитското богословие в Иран, където получава духовническия ранг ходжатолеслам.
Въпреки влиянието си по време на управлението на баща си, Моджтаба никога не е заемал официален държавен пост. Макар понякога да е присъствал на прояви в подкрепа на режима, той рядко е говорил публично.
Санкции от САЩ заради работата му с баща му и Революционната гвардия
През 2019 г. Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на Моджтаба, като заяви, че той е представлявал върховния лидер „в официално качество, въпреки че никога не е бил избиран или назначаван на държавна длъжност“, освен работата си в кабинета на баща си.
Според американското финансово министерство Али Хаменей е делегирал част от своите правомощия на Моджтаба, който е работил в тясно сътрудничество с командирите на специалните сили „Кудс“ към Корпуса на гвардейците на Ислямската революция и с милицията „Басидж“, за да подпомага „дестабилизиращите регионални амбиции и репресивните вътрешнополитически цели“ на баща си.
Моджтаба се превърна в една от основните мишени на общественото недоволство по време на националните протести, избухнали след смъртта през 2022 г. на млада жена, починала в полицейски арест, след като беше задържана за предполагаемо нарушение на строгите правила за облекло в Иран.
През 2024 г. широко разпространен видеозапис показа как той обявява прекратяването на преподаваните от него курсове по ислямска юриспруденция в Кум, което породи спекулации за причините зад това решение.
Моджтаба поразително прилича на баща си и носи черен тюрбан, който обозначава, че е „сеид“ - потомък на пророка Мохамед.
В дипломатическа грама на САЩ от 2007 г., публикувана от WikiLeaks, трима ирански източници определят Моджтаба като един от основните канали за достъп до баща му.
Съпругата му, която загина при атаката на 28 февруари, беше дъщеря на влиятелния политик от твърдолинейното крило и бивш председател на парламента Голамали Хадад Адел, което допълнително укрепи връзките му с най-висшите среди на политическия елит на Ислямската република.

























