Първото нещо, което трябва да знаете за т.нар. демографска бомба със закъснител, пред която са изправени страни като Великобритания и САЩ, е никога да не я наричате така. Раждаемостта и в двете страни продължава да намалява, а терминът „бомба с часовников механизъм“ започва да изглежда все по-удобен за употреба. Той обаче не се харесва на демографите - експертите, които изучават промените в населението, пише Би Би Си.
„Първо, ненавиждам тази фраза“, казва Сара Харпър, професор по геронтология (изследване на влиянието на стареенето) в Оксфордския университет.
„Не смятам, че има демографска бомба със закъснител, тя е част от демографския преход. Знаехме, че това ще се случи и ще се случва през целия 21-ви век. Така че не е нещо неочаквано и би трябвало да се подготвяме за него от известно време“, обяснява още тя.
Мащабът на проблема обаче е огромен. За да може една държава да увеличи или запази населението си, тя се нуждае от раждаемост средно между 2,1 и 2,4 деца на жена. Това е известно като „коефициент на заместване“.
Последните данни за Англия и Уелс показват, че средният коефициент на раждаемост, наричан още тотален коефициент на плодовитост, е намалял от 1,55 през 2021 г. до 1,49 деца на жена през 2022 г. Коефициентът намалява от 2010 г. насам.
Подобна е картината и в Шотландия и Северна Ирландия, които регистрират данните си отделно.
Междувременно в САЩ коефициентът на плодовитост е спаднал миналата година до 1,62, което е рекордно ниско ниво. През 1960 г. той е бил 3,65.
„Всъщност в две трети от страните по света раждаемостта вече е по-ниска от коефициента на заместване на населението. Япония е с нисък коефициент на раждаемост, Китай е с нисък коефициент на раждаемост, Южна Корея е с най-нисък коефициент на раждаемост в света“, допълва проф. Харпър.
В днешно време ръстът на населението се ограничава само до Африка на юг от Сахара.
Защо има такава загриженост за намаляването на раждаемостта?
Икономическите проблеми, които ниската раждаемост може да предизвика, са значителни, тъй като държавите са изправени пред въздействието както на застаряващото и намаляващо население, така и на по-малкото работна сила, в сравнение с броя на пенсионерите.
За да се опитат да увеличат раждаемостта, държавите могат да улеснят жените при раждането на деца като осигурят по-щедри условия за грижи за децата, например данъчни облекчения и удължен, напълно платен отпуск по майчинство. Въпреки това, макар че подобни политики могат да забавят спада, те рядко успяват да го превърнат в ръст.
Колкото повече се образоват жените, колкото повече работят и спестяват, толкова по-добър е и животът им. Много жени предпочитат да не поемат удара върху доходите си и перспективите за кариера, които ставането на майка често причинява. Затова те имат по-малко деца или изобщо нямат такива.
Какво е решението?
Има два начина, по които една държава може да се справи с намаляването на раждаемостта - може да запази населението си по-дълго време по-топло и по-заето, или може да осъществи мащабна имиграция. Трета възможност не съществува.
Сингапур е една от най-бързо застаряващите страни в света и избира първия вариант.