Дебат за Евровизия – ключовият сблъсък между водещите кандидати за председателството на Европейската комисия. Той се проведе в Брюксел и е организиран от Европейския съюз за радио и телевизия.

Участниците бяха Валтер Байер (Австрия, Европейска левица), Сандро Гоци (Италия, Renew Europe Now), Урсула фон дер Лайен (Германия, Европейска народна партия (ЕНП), Тери Райнтке (Германия, Европейски зелени) и Никола Шмит (Люксембург, Партия на европейските социалисти (ПЕС).

Петимата кандидати дебатираха по темите икономика и заетост, отбрана и сигурност, климат и околна среда, демокрация и лидерство, миграция и граници, иновации и технологии.

Целият дебат за бъдещето на Европа можете да гледате тук:

Преди началото

Преди дебатът водещите кандидати направиха изявления пред журналисти. Всички те призоваха жителите на Европа да гласуват на предстоящите избори за Европейски парламент.

Никола Шмит посочи, че не вижда възможност за следизборна коалиция с крайната десница. Той отговори на въпрос, свързан с опасенията, че гласовете на проевропейските партии в ЕП няма да бъдат достатъчни за определяне на следващия ръководител на ЕК и ще бъде необходима подкрепа и от националистически сили. „За нас не може да има коалиция с крайната десница, защото тя се стреми към влошаването на Европа“, каза Шмит.

Тери Райнтке отбеляза, че днес за първи път ще участва в подобен дебат. „Трябва да мобилизираме хората да гласуват и то за продемократичните партии“, настоя тя.

Сандро Гоци определи дебата като много важен за демокрацията и изрази очакване да насърчи гражданите, особено най-младите избиратели, да гласуват. „Ако искаме по-силна и демократична Европа, бъдещето е в нашите ръце. Крайната десница не иска демокрация извън националните граници, стреми се да отслаби ЕС“, каза той.

Валтер Байер изрази надежда дебатът да бъде по същество и да засяга въпросите за опазването на природата и за осигуряването на достъпни жилища.

Преди началото на дебата досегашният председател на ЕК Урсула фон дер Лайен не направи изявление и за разлика от останалите кандидати не се предвижда да даде пресконференция след края на събитието.

Снимка: Reuters

Отбрана и сигурност

 

„Имаме нужда от щит за противовъздушна отбрана за цяла Европа“, заяви настоящият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен

„Трябва да подобрим нашата отбранителна индустрия. Трябва да сме сигурни, че разпокъсаността, която имаме в ЕС, ще спре, че имаме общи европейски проекти, например противовъздушен отбранителен щит за цяла Европа“, каза тя.

Блокът наскоро беше подложен на натиск от президента на Украйна Володимир Зеленски да предостави на Киев повече системи за противовъздушна отбрана, но страните не са склонни поради опасения от потенциален недостиг в рамките на блока.

Тери Райнтке от „Зелените“ призова блока да реформира правилата за гласуване в Съвета, за да попречи на отделна държава-членка да дерайлира външнополитическите решения, както прави унгарският Орбан.

Снимка: Reuters

„Не можем да приключим само с харченето на пари заедно. Когато става дума за отбрана и външна политика, не можем да дадем на хора като Виктор Орбан право на вето върху нашата сигурност“, каза Райнтке.

Блокът наскоро беше принуден да намери креативни решения, за да заобиколи Орбан в Съвета, докато пакетите от санкции срещу Русия заради нейната война в Русия бяха разводнени, за да се осигури необходимото му одобрение.

„Наистина съм изумен от факта, че стоим тук и говорим за мир и сигурност, а никой дори не спомена Газа и Израел“, разпалено каза Байер.

„Кога Европейският съюз ще наложи санкции на Израел, за да сложи край на убийствата в Газа?“, попита той.

Снимка: Reuters

Фон дер Лайен отговори, че коренът на конфликта е атаката на „Хамас“ срещу Израел от 7 октомври, когато около 1200 израелци бяха убити и над 200 други бяха отвлечени в Газа. Тя подчерта как блокът е увеличил четирикратно хуманитарната помощ за палестинците от избухването на войната и е продължил да финансира агенцията на ООН за палестинските бежанци.

„Трябва да направим всичко възможно, за да защитим цивилния живот в Газа“, увери фон дер Лайен, попитана за нейното силно критикувано колебание да призове за сдържаност в офанзивата на Израел в Газа.

„Абсолютно призовавам за прекратяване на огъня и освобождаване на 128-те заложници, които все още са в ръцете на „Хамас“, добави фон дер Лайен.

Възходът на крайнодесните партии

 

Сериозен сблъсък между кандидатите имаше и на тема дали трябва отделните партии да работят със своите крайнодесни колеги.

Това несъмнено е един от най-чувствителните политически въпроси преди гласуването през юни - потенциалното споразумение на Урсула фон дер Лайен с части от крайно дясната група ECR в следващия парламент.

ECR приютява имена като испанския Vox, френския Reconquête и италианския Fratelli d'Italia. Но фон дер Лайен изгради близки отношения с Джорда Мелони, която смекчи евроскептичната си позиция, след като дойде на власт в Италия през 2022 г.

Снимка: Reuters

„Те са категорично против Европа, искат да разрушат Европа отвътре“, каза Гоци.

„Имаме нужда от яснота, а не от двусмислие“, каза Никола Шмит, като увери, че никога няма да обедини сили с крайнодесните.

Шмит каза, че крайнодесните сили не са демократични и порица фон дер Лайен за отказа да изключи бъдещо сътрудничество с Европейските консерватори и реформисти (ЕКР).

Снимка: Reuters

Всички основни политически партии, с изключение на ЕНП на фон дер Лайен, подписаха декларация, в която обещаха да не си сътрудничат с крайнодесни сили.

Ако дясноцентристката ЕНП на фон дер Лайен създаде нови връзки с ултраконсервативните сили, „цялата Зелена сделка ще се преобърне“, казва Тери Райнтке от „Зелените“.

„Това ще бъде катастрофа за климата, това ще бъде катастрофа за природата, за бъдещите поколения, но също и за икономиката“, каза тя.

Миграция

 

„Когато гледам ситуацията в Тунис и - предполагам, че знаете какво се случва в Тунис, какво се случва с бежанците, които са изтласкани в пустинята, някои от тях са убити“, казва Шмит пред фон дер Лейен.

„Това не е Европа, това не са европейски ценности. Това е споразумение с много специална, гадна диктатура“, добави Шмит.

Той се позова на разследване, разкрито тази седмица и ръководено от платформата за разследвания Lighthouse Reports, което показва как фондовете на ЕС позволяват на страните от Северна Африка да изтласкват мигрантите, пътуващи към Европа, в пустинята.

Снимка: Reuters

„Ако направим отстъпки по отношение на нашите ценности, Европа ще бъде отслабена“, каза той.

„Противопоставям се на пакта за миграцията, защото е против правата на човека, но и защото позволява на страните членки, които не са готови да приемат бежанци, да плащат пари, за да излязат от общо, европейско, солидарно решение“, каза Байер.

Пактът, който получи окончателно одобрение по-рано този месец, включва система на „задължителна солидарност“, която дава на правителствата на ЕС възможността да преместят определен брой кандидати за убежище, да платят 20 000 евро за всеки, когото отхвърлят, или да финансират оперативна подкрепа.

Кои са участниците в Дебата за Евровизия?

  • Валтер Байер

Валтер Байер (Виена, 1954 г.) е spitzenkandidat (водещ кандидат) на Партията на Европейската левица за президент на Европейската комисия за европейските избори през 2024 г. Произхождащ от антифашистко семейство, той има докторска степен по икономика от Виенския университет с публикации като Принципът на измамата: от големите разкази до новия език на политиката (2007), Краткият век – комунизмът в Австрия (2007 г.). 2009) и Марксизмът: История и теми на една практическа теория (2023).

Той става политически активен по време на студентските си години, като е избран за председател на Комунистическия студентски съюз през 1977 г. и оспорва през 1981 г. кандидатурата на неонацистка група на изборите за студентски организации, което води до забележително решение на Конституционния съд през 1985 г. и разпускането на ANR и NDP.

През 1981 г. той е съорганизатор на голямата демонстрация за мир „Предотвратяване на ядрена война – разоръжаване“, а през 1983 г. той е оратор на 100 000 Марш на мира.

Байер беше национален председател на Комунистическата партия на Австрия (KPÖ) от 1994 до 2006 г. и беше редактор на австрийското списание Volksstimme. От 2000 г. той работи върху диалога между атеисти и католици чрез проекта DIALOP, водещ през последните години до срещи с папа Рацингер и папа Франциск.

От 2007 г. до 2022 г. той е политически координатор и член на борда на transform! европейска мрежа.

През декември 2022 г. е избран за председател на Партията на европейската левица. Оттогава той работи за единство и съюзи между прогресивни и демократични сили и защитава необходимостта от трансформиране на европейската политика за справяне със социалните и екологичните предизвикателства в полза на мнозинството.