Росарио Лонегро е само на 20 години, когато постъпва в католическа семинария в Сицилия като свещеник, на когото му предстои да бъде ръкоположен. Докато е там обаче, той се влюбва в друг мъж, а от семинарията изискват да се подложи на конверсионна терапия, която да премахне сексуалните му предпочитания, ако иска да продължи по пътя към свещенството.

„Това беше най-мрачният период в живота ми“, казва той пред Би Би Си, припомняйки си преживяното през 2017 г.

Конверсионната терапия - това е практика на принуждаване на хомосексуалисти и транссексуални хора да се подлагат на емоционално и физически вредни практики, за да се „излекува“ влечението им към същия пол или да се „поправи“ половата им идентичност, която е напълно забранена само в 8 държави в Европа.

Преследван от чувство за вина и страхове, че е извършил грях в очите на Католическата църква, Росарио казва, че „се е чувствал в капан и не е имал друг избор, освен да потисне истинската си същност“.  

„Психологическият натиск да бъда някой, който не съм, беше непреодолим. Не можех да се променя, колкото и да се опитвах“, разказва той.

 

В продължение на повече от година той е бил принуждаван да участва в духовни събрания извън семинарията, някои от които са продължавали по няколко дни, където е бил подлаган на редица мъчителни дейности, целящи да го лишат от сексуалните му наклонности.

Те включвали затваряне в тъмен килер, принуждаване да се съблече гол пред другите участници и дори да организира собственото си погребение.

По време на тези ритуали той имал за задача да запише на хартия предполагаемите си недостатъци, като „хомосексуализъм“, „мерзост“, „лъжа“ - и дори още по-ясни термини, които след това трябвало да погребе под символичен надгробен камък.

Росарио е оставил Сицилия зад гърба си и вече живее в Милано. След нервен срив през 2018 г. той напуска както семинарията, така и групата за конверсионна терапия.

Въпреки че все още е вярващ, той вече не иска да става свещеник. Споделя апартамент с приятеля си, учи философия и от време на време предприема работа на свободна практика, за да плаща за университета. Психологическите рани, нанесени от тези годините в семинарията, обаче, все още са дълбоки.

„По време на тези срещи една мантра ме преследваше и се повтаряше отново и отново: „Бог не ме е създал такъв. Бог не ме е направил хомосексуален. Това е само лъжа, която си казвам. Мислех си, че съм зъл. Никога няма да забравя това“, казва Розарио.

Конверсионната терапия не се ограничава само до един конкретен регион на Италия - групови срещи и индивидуални терапевтични сесии се провеждат в цялата страна, като някои от тях дори се ръководят от лицензирани психотерапевти. В някои случаи тези срещи и терапевтични сесии са неофициални и тайни, и често се разпространяват чрез дискретни разговори и тайни препоръки.

Други се рекламират публично, като известни фигури от консервативните среди в Италия активно търсят последователи онлайн и в платформите на социалните медии, за да популяризират способността си да променят сексуалната ориентация.

Първата европейска държава, която забрани конверсионната терапия, беше Малта, която направи това през 2016 г. - 4 години преди други 2 държави, Германия и Албания, да се осмелят да последват същата посока.

При нарушение на забраната в Малта глобите могат да достигнат до 10 000 евро, а възможният затвор - до една година. А съгласно германското законодателство глобата стига до 30 000 евро.

Албания също забрани конверсионната терапия през 2020 г., но само за непълнолетни. Практиката е незаконна и в Гърция, Франция, Испания, Кипър и Исландия.  

Възрастните, които доброволно решат да се подложат на конверсионна терапия, все още могат да го правят законно.