Покусен от коронавирус на 83-години, дългият живот на Алфредо Визиоли завършва с кратка церемония на гробището край Кремона, родния му град в Северна Италия.

„Погребаха го така, без погребение, без близките му, само с опело от свещеника“, казва внучката му Марта Манфреди, която не могла да присъства. Подобно на голяма част от семейството на починалия, както и на почти цяла Италия, и тя е затворена в дома си.

Снимка: Reuters

„Когато всичко това приключи“, казва тя, „ще му направим истинско погребение.“

Навсякъде, където коронавирусът взема жертви, независимо от културата или религията, древните ритуали за почитане на мъртвите и за утеха на близките са съкратени или отменени, зарази страха от разпространение на заразата.

Опело по Интернет

Вирусът, който е убил над 9000 души по целия свят, прекрои напълно начина, по който опечалените посрещат смъртта на близките си.

В Ирландия здравните власти съветват служителите в погребалните бюра да поставят маски на мъртвите тела, за да намалят дори незначителния риск от инфекция. В Италия погребална компания използва видео връзки, за да позволи на семействата под карантина да проследят опелото за починалия.

А в Южна Корея страхът от вируса предизвика такъв спад в броя на скърбящите, че погребалните агенции се борят за оцеляване.

Снимка: Reuters

Няма много време за подобни церемонии в тежко засегнати градове като Бергамо, североизточно от Милано, където крематориумът работи денонощно, казва Джакомо Анджелони, местен служител, отговарящ за поддръжката на гробищата.

Бергамо, където живеят около 120 000 души, се опива да се справи с големия брой починали, поне 5-6 пъти повече, отколкото в нормални времена, казва той.

Забраната за събирания унищожи жизненоважни ритуали, които ни помагат да скърбим, твърди Анди Лангфорд, главен оперативен директор на британска благотворителна организация.

„Когато нямате контрол върху това как да скърбите и как да изживеете последните моменти с някого, това може да ви накара да се почувствате значително по-зле“, казва той.

Допълнителен персонал

В Иран, както и в Северна Италия, болничните и погребалните работници са претоварени.

Снимка: Reuters

Властите наеха нови хора, които да копаят гробове, заяви управителят на гробището в Техеран Бехеш-е Захра. „Работим ден и нощ“, казва той. „Никога не съм виждал такава тъжна ситуация. Няма погребения.“

Някои иранци подозират, че бързите погребения целят по-скоро да прикрият нарастващите смъртни случаи, отколкото да спрат разпространението на вируса.

Риск от инфекции

След избухването на пандемията, броят на опечалените на погребенията в Южна Корея е спаднал с 90%, независимо дали починалият е бил заразен с вируса, казва Чой Минхо, генерален секретар на Корейската погребална асоциация.

И в Китай траурните церемонии, които обикновено са бурни социални събития, бяха отменени заедно с всички други публични събирания.

Тези ограничения все още са в сила, въпреки че броят на новите случаи намалява през последните седмици. На пострадалите семейства дори не им е позволено да виждат телата на своите близки.

Верижна реакция

Рискът от заразяване с коронавирус от покойник е малък, твърдят здравни служители. Някои държави обаче препоръчват допълнителни мерки.

В Испания е открита голяма група заразени по време на погребение в северния град Витория в края на февруари. Най-малко 60 от присъстващите са били с положителен тест за коронавирус след събитието, съобщиха местните медии.

Снимка: Reuters

Страната е втората най-тежко засегната в Европа след Италия и повечето хора вече са затворени в домовете си.

В Ирландия все още се допускат до 100 гости на всички погребения. Но повечето семейства избират малки частни церемонии и насърчават другите да изказват съболезнованията си онлайн чрез специализирани уебсайтове, където обикновено се публикуват некролози.

„Не сте сами“

Миналия месец работник в погребален дом в Ухан пусна гневно послание в социалните медии. Той се оплака, че погребалните работници са толкова затрупани с работа, колкото и лекарите, но получават много по-малко признание за това.

По думите му, персоналът е работил без прекъсване от началото на епидемията. „Някои от нашите служители дори не пият вода, тъй като трябва да отидат до тоалетната и е трудно да свалят защитното облекло“, написа той.

Снимка: Reuters

В италианския град Бергамо погребалните работници водят почти същата битка.

„Работим без прекъсване в продължение на две седмици и спим по 3-4 часа на нощ. Всички в нашата област, включително и ние самите, сме загубили някого или имаме болен у дома“, казва Роберта Каприни от погребална служба в Бергамо.

Най-голямата мъка остава за семействата, много от които никога не виждат заболелите си роднини, след като веднъж са отведени в болница.