Десетки некролози изпълват местния вестник в град Бергамо, Северна Италия. В последните дни секцията за скръбни вести на „Л`еко ди Бергамо” набъбва от обичайните 2-3 страници на ден до 10-11, често включващи над 150 некролога. Редакторите на вестника казват, че страниците изглеждат като военен бюлетин, пише „Вашингтон поуст”.
Некролозите си приличат по три основни неща: почти всички починали са жертви на коронавируса, почти всички починали са възрастни хора и почти всички са си отишли самотни, без роднина или приятел в последния час.
Бергамо е град в северния италиански регион Ломбардия, на около 40 км източно от Милано. Център е на заможна провинция с общо население над един милион души. Самият град е дом на около 122 000 жители. Днес провинция Бергамо е най-тревожната зона в цяла Италия в кризата с коронавируса. Болниците там са препълнени с пациенти, на помощ са призовани военните лекари, а жителите описват Бергамо като призрачен град, където по улиците нощем се движат само линейки и катафалки.
Провинцията може да служи като предупреждение са последствията от твърде късното въвеждане на стриктни мерки срещу заразата, пише американското издание.
В началото на кризата с коронавируса преди близо месец властите поставят под карантина 10 градчета в съседната провинция Лоди, идентифицирана като първоначална люлка на заразата. Такива мерки, обаче, не са въведени веднага в другите провинции. В резултат, днес в Бергамо има три пъти повече заразени, отколкото в Лоди.
До момента броят на жертвите в Италия от началото епидемията преди месец e 2158 души. Броят на починалите на ден често надхвърля дневния брой на починалите в Китай в пика на кризата там.
В Бергамо ковчезите са препълнили две болнични морги и моргата на гробищата, уточнява „Вашингтон поуст”. Те вече се подреждат край стените на гробищната църква, докато дойде моментът за погребение. В провинцията трагедията на смъртта се усилва и от принудата да скърбиш в пълна изолация. Заразените се извозват в линейки до изолирани болнични отделения. Там тежкоболните умират в пълна самота – далеч от близките си, които нямат достъп до болниците.
Спешните мерки забраняват събиранията на групи от хора, каквито са траурните церемонии. Затова погребенията също са самотни. Много от тях се извършват само в присъствието на свещеник и служител от погребална агенция.
Некролозите в „Л`еко ди Бергамо” описват накратко живота на всякакви хора – най-често възрастни мъже и жени на 70-80 г. Отвъд това, обаче, обикновено стои една и съща трагедия - от единия край е нечий баща, майка, баба или дядо, които чакат да бъдат погребани. От другия са децата и внуците, които чакат да си вземат последно сбогом. Помежду им е бездната на закъснелите мерки срещу заразата.
