Пауло Енрике Мачадо показва снимки от най-съкровените си моменти – първият път, в който вижда плаж, турнир от Формула 1, детско парти, на което всичките му приятели са облечени като клоуни. Бразилецът е прекарал последните 43 години, или почти целия си живот, в най-голямата бразилска болница, разказва Си Е нЕн.

Като малък е диагностициран с детски паралич. От кръста надолу е парализиран, диша с помощта на респиратор.
През 70-те Мачадо е изпратен в отделение за детски паралич с 8 други деца. „Беше страхотно, никога няма да го забравя”, казва той в интервю от болничното си легло. „Въпреки че повечето ми приятели не са сред живите, не спирам да мисля за тях”, признава бразилецът.

Майка му умира два дни след раждането му. Останалите му роднини престават да го посещават малко след това. Мъжът сочи черно-бяла снимка на момче с островърха шапка и клоунски грим, седнало в инвалидна количка.

Педро
„Това е Педро. Бяхме много близки, той беше мой приятел”, разказва Пауло. През годините много от децата, които е срещнал в болницата, са починали - включително Педро. „Беше 26 декември, един ден след Коледа. Всичко, което планирахме с моя приятел, пропадна. Но това ме направи по-силен”, казва Мачадо. Децата с неговото заболяване обикновено доживяват до 10-ата си годишнина.

Елиана
Изключенията са две – Мачадо и дългогодишната му приятелка Елиана. Те все още живеят заедно в стая в клиника в Сао Пауло. Тя живее в болницата от 38 години. Двамата казват, че са като брат и сестра.

Елиана е настанена когато е едва на година и 9 месеца. Научила се да пише, да рисува, да използва мобилен телефон и компютър, използвайки зъбите си. И двамата с Мачадо са мотивирани да преодолеят границите, поставени им от физическото им състояние.

Елиана дори наскоро издала книга за живота си в болницата. Мачадо написал сценарий за анимационен сериал. Благодарение на дарители и аниматори, продукцията ще излезе на екран.

Лекарите в болницата определят Мачадо и Елиана като вдъхновяващи личности. Медиците пращат при тях пациенти, които са парализирани след катастрофи. Двамата са пример, че краят на света не настъпва когато си мислиш, че е така.

И двамата мечтаят да живеят или поне да посетят светът „навън”. Когато Мачадо станал на 10 г., лекарите опитали да убедят близките му да го приберат вкъщи, но това така и не се случило. Най-голямата му страст са филмите и видеоигрите. Чрез тях той напуска собствения си свят.

В продължение на 10 г. Мачадо бил „свободен” и се придвижвал с електрическа инвалидна количка. После обаче се появил постсиндром, мускулите му отслабнали и отново се върнал на болничното легло.