Арзо внимателно нанася молив върху веждите си, докато се подготвя за урок по английски език в покрайнините на пакистанския град Карачи.

Всяка стъпка към класната стая я отвежда по-близо до бъдеще, което преди почти година ѝ се е струвало невъзможно. Момичето живее под режима на талибаните в Афганистан.

„Имах чувството, че всичко е свършило. Бях обхваната от безнадеждност. Пих киселина за акумулатори, защото не исках да живея живота, който имах“. Това споделя, докато лежи в леглото си Арзо, пред екип на Си Ен Ен, с когото се среща за първи път през миналия ноември. Името на момичето е променено.

Тогава тя е на 15 години, но тежи колкото 4-годишно дете, крайниците ѝ са болезнено тънки след месеци на глад - въпреки всичките усилия на братята и сестрите ѝ да я хранят през сонда, поставена в стомаха ѝ.

Афганистанките искат просто да работят: Храня бебето си с чай, слагам лекарство за сън, а после се чудя дали е живо

Сега, след извънредната интервенция, Арзо се възстановява забележително – но тя е изправена пред нова заплаха, която може да принуди семейството ѝ да се върне в Афганистан и живота под управление на талибаните - програма за депортация на Пакистан. Условията в родината ѝ обаче са станали толкова непоносими за жените и момичетата, че някои биха предпочели да умрат, коментира Си Ен Ен.

„Тежестта и мащабът на престъпленията не могат да бъдат надценени“, казва Ричард Бенет - специален докладчик на ООН за положението с правата на човека в Афганистан, на заседание на Съвета по правата на човека на 18 юни. Той представя своя осъдителен доклад за управлението на талибаните.

„Ние имаме колективна отговорност да предизвикаме и разрушим тази ужасяваща система и да потърсим отговорност“, заявява той.

Снимка: Getty Images

Говорителят на талибаните Забихула Муджахид отхвърля доклада като опит за „очерняне на възприятията“ за Афганистан преди среща този уикенд между държави членки на ООН и талибански служители в Доха, Катар.

Въпреки силното осъждане на талибаните от повечето държави членки на ООН, въпросът за правата на жените няма да бъде в официалния дневен ред.

Вместо това разговорите с представители на талибаните ще се фокусират върху борбата с наркотиците и частния сектор.

Афганистански жени и други членове на гражданското общество не са поканени на срещата - те ще се срещнат отделно с държавите членки, без талибаните, на следващия ден, според служител на ООН.

Друга нация измести Афганистан от първото място по производството на опиум

Правозащитните групи са ядосани, че срещата на талибаните се провежда без афганистански жени и казват, че това легитимира афганистанските лидери и не ги държи отговорни за сериозни несправедливости.

Арзо и нейните по-големи брат и сестра - Ахамад и Махса, използват псевдоними, за да защитят членовете на семейството си в Афганистан от репресии от страна на талибаните, които се опитват да запушат устата на критиците на тяхното репресивно управление.

Те също така се крият от пакистанските власти, които заплашват да арестуват и депортират чужденци без документи, което прави всяко пътуване извън наетата им стая изпълнено с риск.

След като Арзо изпива киселината в Афганистан през юли миналата година, лекар казва на семейството ѝ, че тя вероятно ще умре, ако бъде лекувана там. Така тя е изведена нелегално през границата в Пакистан, където друг лекар поставя сондата за хранене в стомаха й.

Снимка: iStock

В продължение на една година брат ѝ и сестра ѝ прекарват почти всеки час в наета стая в Карачи с три единични легла, вентилатор на тавана и килим, където ядат, учат и четат.

През по-голямата част от това време Арзо е била прикована в леглото, неспособна да се храни, след като киселината е причинила запушване в хранопровода ѝ.

На всеки три часа, включително през нощта, Ахамад и Махса дават на по-малката си сестра течности – хранително мляко на прах и сок. Но това не е достатъчно и до ноември Арзо тежи само 25 килограма.

Дотогава повечето от парите им изчезват за наем и частни медицински сметки.

„Тук сме финансово разбити. Каквото имахме, го похарчихме“, споделя братът на Арзо Ахамад - 27-годишен журналист, застрашен от талибаните поради професията си.

„Не плача пред нея, но я целувам и плача, докато спи през нощта, за нейното бъдеще, за нейното лечение, за да може да преживее състоянието си“, споделя той през 2023 година.

Продължи да четеш