Специалните пратеници на bTV посетиха интензивното отделение на най-голямата болница в Адана. 105 часа, или почти 5 дни, Джем Окур и дъщеря му Танем са прегърнати под останките от дома им. Къщата им в Антакия пада при първия трус в ранните часове на понеделник.
„Събудихме се от труса, беше още тъмно“, сподели Танем Окур.
„Сградата започна да пада. Не достигахме изхода. Седнах на дивана и я стиснах силно. Това ни спаси. Върху дивана падна гардеробът, а върху него и целият таван. Образува се кухина, тя беше нашето убежище. Беше около метър на метър“, разказа Джем Окур.
Не е трудно да се забележи колко е силна връзката между този баща и осемгодишната му дъщеря. "Танем беше много, много уплашена", обясни Джем.
„Майка ми беше в другата стая, знаех че не е жива. Бях отчаян като син, бях отчаян и като баща, но не го показвах заради нея“, допълни той.
„Но ти се разплака, като излязохме“, спомни си Танем.
„Правех се на силен човек, но щом видях спасителите, се разплаках, сълзите просто потекоха“, отбеляза Джем.
В най-голямата болница в Средиземноморския регион, тази в Адана, историите като тази на Джем и Танем са хиляди.
А лекарите не са напускали лечебното заведение от първите минутите след труса, включително и директорът.
„Това за нас е пандемия. Пандемия от травматизъм, но оцелелите… те са тези, които ни мотивират безкрайно много“, заяви Сюлейман Четинконар - директор на Градската болница в гр. Адана.
Обратно в болничната стая изскача спомен след спомен.
Джем Окур: Къщата ми я няма.
Танем Окур: Тате, всички къщи ги няма!
Джем: Искам да кажа, че бях готов да разменя още три къщи, ако ги имах, за една единствена бутилка вода. Това искаше Танем през цялото време.
Докато чакат спасителите, са играли на думи и са си представяли красиви места, на които биха били. И са си пяли песен - за баща и дъщеря:
„Разкажи ми една приказка татко, нека детството ми е в нея.
Разкажи ми една приказка татко, слънцето ми да бъде в нея“.
