Вече цяла седмица следим трагедията, която се случи в Турция и в Сирия. На фона на тежките условия, разрушените домове, многото погубени животи и огромната тъга, надеждата винаги успява да си проправи път.
Такъв е и случаят с бебето чудо, което беше спасено и транспортирано в болницата в град Африн, Сирия - място, до което не успяха да достигнат нито много доброволци, нито хуманитарна помощ. Ексклузивно пред "120 минути" говори лекарят спасител д-р Хани Маруф.
Нейното име е Айя, което означава "Дар от Господа". Първата глътка въздух поема насред руините. Така я посреща животът и тя посреща него.
Новороденото момиченце е извадено изпод отломките от спасителните екипи, които чуват плач. Когато намират малката Айя, тя все още е била свързана с майка си. Веднага е транспортирана в педиатричната болницата в град Африн, Сирия, където грижите за нея поема д-р Хани Маруф.
"Когато дойде при мен, тя беше много зле. Беше изстинала, много посиняла, със слаба сърдечна дейност, беше много бледа, с много ниска температура. Имаше много белези и наранявания. Имахме и опасения за счупени ребра. Днес обаче е по-добре. Храни се. Вече си движи крайниците. Следим нейните рефлекси и към момента е доста по-добре“, разказа д-р Хани Маруф.
Д-р Маруф е сред онези лекари, които живеят, за да помагат на другите. В разкъсваната от няколко паралелни войни Сирия, чуждестранна помощ трудно може да се очаква. Има недостиг на лекарства, храни, електричество, но с Айя идва една малка надежда - че животът винаги е по-силен от смъртта и трудностите.
"Тук, в Сирия, ние имаме големи семейства. Те не се ограничават само до майката или бащата, братя и сестри. Имаме лели, чичовци, племенници. Човекът, който я доведе при мен, беше всъщност нейният чичо, който е съпруг на сестрата на майка ѝ. Той дойде и ме помоли да не я давам на никого, защото вече те ще са нейното семейство“, допълни д-р Хани Маруф.
Д-р Маруф се грижи за доста пациенти, като някои от тях са вече изписани. Споделя обаче, че условията, в които работят той и колегите му, са тежки.
"Ситуацията е просто бедствие. Голямо бедствие. Наистина положението е много тежко. Нямаме електричество, интернетът прекъсва. Трудно е да се свържем с близките и семействата си. Не можем да оперираме сериозно пострадалите хора в такива условия. Това, което можем да направим, са основно венозни вливания. И все пак искам да благодаря на колегите хирурзи наистина много“, каза още д-р Хани Маруф.
- Какво е вашето послание към всички, които не са само в болницата, но и на терен и помагат?
- И преди сме преживявали такива бедствия, но това е изпитание от Господа. Аз и моите колеги правим каквото е по силите ни. Никой не е избягал. Всички помагат.
На въпроса кога за последно си е взел почивка, той отговаря:
„Не, аз съм непрекъснато в болницата. Аз имам смело сърце. Не пропускам нито минута. Постоянно съм тук."
- Доктор Маруф, ако един ден имате шанс да срещнете Айя, когато вече е голяма, какво ще и кажете?"
- Не мисля за това. Благодаря на Господ, че тя е твърде малка, за да не попита "Къде е семейството ми?. Моля се и се надявам се, че тя ще оцелее.
За хора като доктор Маруф животът е мисия. Защото на фона на смъртта и затрупаните под отломките хора, надеждата умира последна и се ражда отново. Надеждата е Айя.
