Президентът на САЩ Джо Байдън е одобрил през март строго секретен ядрен стратегически план, който за първи път пренасочва стратегията на Вашингтон за възпиране към разширяването на ядрения арсенал на Китай, съобщи БТА, позовавайки се на в. "Ню Йорк таймс".

Белият дом не е съобщавал, че Байдън е одобрил преработената стратегия, озаглавена „Насоки за използването на ядрени оръжия“, пише вестникът. Очаква се некласифицирано уведомление до Конгреса за преразглеждането да бъде изпратено преди Байдън да напусне поста си, според същия източник.

„Америка, дадох най-доброто си за теб“: Байдън с емоционално сбогом на конгреса на демократите

В неотдавнашни речи на двама висши служители от администрацията е било позволено да намекнат за преразглеждането на стратегията, съобщава вестникът. Документът се актуализира приблизително веднъж на всеки четири години.

Засега Белият дом не е отговорил на искането на "Ройтерс" за коментар.

През юни старши директорът на Съвета за национална сигурност по въпросите на контрола на въоръженията и неразпространението Пранай Вади също се позова на документа, който е първият, в който подробно се разглежда дали САЩ са готови да реагират на ядрени кризи, които избухват едновременно или последователно, с комбинация от ядрени и неядрени оръжия.

 

Новата стратегия според Вади подчертава „необходимостта от едновременно възпиране на Русия, КНР и Северна Корея“.

„Наскоро президентът издаде актуализирани насоки за използване на ядрени оръжия, за да се вземат предвид многобройните ядрени противници“, заяви по-рано този месец Випин Наранг, ядрен стратег от Масачузетския технологичен институт, който е работил в Пентагона, преди да се върне в академичните среди. „И по-специално“, добави той, насоките за въоръженията отчитат „значителното увеличаване на размера и разнообразието“ на китайския ядрен арсенал.

В миналото вероятността противниците на Вашингтон да успеят да координират ядрени заплахи, за да изпреварят американския ядрен арсенал, изглеждаше малка. Но зараждащото се партньорство между Русия и Китай, както и конвенционалните оръжия, които Северна Корея и Иран предоставят на Русия за войната в Украйна, промениха из основи мисленето на Вашингтон.

Русия и Китай вече провеждат съвместни военни учения. Разузнавателните служби се опитват да установят дали Русия подпомага в замяна севернокорейските и иранските ракетни програми.

Новият документ е ясно напомняне, че който и да положи клетва на 20 януари следващата година, ще се изправи пред променен и много по-нестабилен ядрен пейзаж от този, който съществуваше само преди три години. Руският президент Владимир Путин неведнъж е заплашвал с използване на ядрени оръжия срещу Украйна, включително по време на кризата през октомври 2022 г., когато Байдън и неговите помощници, разглеждайки прихванати разговори между висши руски командири, се опасяваха, че вероятността за използване на ядрено оръжие може да нарасне до 50% или дори повече.

Байдън, заедно с лидерите на Германия и Великобритания, накара Китай и Индия да направят публични изявления, че няма място за използването на ядрени оръжия в Украйна, и кризата намаля, поне временно.

„Това беше важен момент“, отбелязва в интервю Ричард Хаас, бивш високопоставен служител на Държавния департамент и Съвета за национална сигурност на няколко републикански президенти и почетен председател на Съвета за международни отношения. „Имаме работа с една радикализирана Русия; идеята, че ядрените оръжия няма да бъдат използвани в конвенционален конфликт, вече не е сигурна.“

Втората голяма промяна произтича от ядрените амбиции на Китай. Ядрената експанзия на страната тече с още по-бързи темпове, отколкото американските разузнавателни служби очакваха преди две години, водени от решимостта на президента Си Цзинпин да се откаже от продължилата десетилетия стратегия за поддържане на „минимална възпираща сила“, за да достигне или надмине размера на арсеналите на Вашингтон и Москва. Китайският ядрен арсенал е най-бързо нарастващия в света.

Въпреки че експрезидентът на САЩ Доналд Тръмп уверено прогнозира, че севернокорейският лидер Ким Чен-ун ще предаде ядрените си оръжия след три лични срещи с него, се случи точно обратното. Ким удвои оръжията си и сега разполага с повече от 60 оръжия, по оценки на официални лица, както и с материали за още много други.

Това разширяване промени характера на севернокорейския проблем - когато страната притежаваше само няколко оръжия, тя можеше да бъде възпряна от противоракетна отбрана. Но разширеният ѝ арсенал бързо се доближава до размера на този на Пакистан и Израел и е достатъчно голям, за да може теоретично да координира заплахите си с Москва и Пекин.

Досега по време на президентската кампания новите предизвикателства пред американската ядрена стратегия не са били предмет на дебат. Байдън, който посвети голяма част от политическата си кариера на подкрепа за неразпространението на ядрени оръжия, никога не е говорил публично в подробности за това как ще отговори на предизвикателствата, свързани с възпирането на разширените сили на Китай и Северна Корея. Няма изявления и на вицепрезидентката Камала Харис, която сега е кандидатката за президент на Демократическата партия.

На последната си пресконференция през юли, само няколко дни преди да обяви отказа си от номинацията на Демократическата партия, Байдън призна, че е възприел политика на търсене на начини за намеса в по-широкото партньорство между Китай и Русия. Той обаче отказа да съобщи подробности.

Продължи да четеш