„Договорът за добросъседство между България и Република Северна Македония не се изпълнява в момента. Опитват се да правят всякакви „алабализми“ и акробатики по отношение на европейското предложение за започване на преговори, че договорът не е част от изискванията на Европа, а това не е така“.
Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев пред журналисти в Европейския парламент в Страсбург.
По думите му в предложението специално пише, че Европейската комисия (ЕК) ще дава оценка въз основа на изпълнението на договорите на Северна Македония с България и Гърция и протоколите към тях.
„Там са записани всички важни за нас теми като говора на омразата, реабилитацията на пострадалите от Титовския комунистически режим, премахването на артефакти, налагащи омраза и др.“, допълни евродепутатът.
Пътят на Северна Македония към Европейския съюз (ЕС) е тотално блокиран, докато не изпълни поетите задължения за промени в конституцията, категоричен е колегата му Емил Радев. По думите му България вече се намира в много добра ситуация.
„Преди няколко години тук не разбираха какъв точно е проблемът и бяхме „ние срещу всички“. Сега всички разбират, че проблемът не е в България, а в Северна Македония. Вече не сме „черните овци“, които искат нещо, което не може да се изпълни. Оттук нататък натиск към България няма, той е към РСМ. Широк е отзвукът с дискриминацията на българите, преименуването на клубовете и атаката срещу наши активисти“, обясни той.
На 8 май тази година югозападната ни съседка гласува на парламентарни избори.
„По всяка вероятност Християн Мицкоски ще бъде следващият министър-председател“, категоричен е Андрей Ковачев, а победата на ВМРО-ДПМНЕ ще означава блокиране на преговорния процес за присъединяване на страната към ЕС.
„Много съжалявам, че партия, която има в абревиатурата си ВМРО, е решила, че с отричането на всичко свързано с България ще печели изборите в Северна Македония. Те ще направят коалиция с една от албанските партии и ще имат обикновено мнозинство в тяхното събрание. Това означава сериозен проблем за европейската интеграция на страната. Имаме още по-сериозно втвърдяване от времето на Груевски“, допълни евродепутатът.
След изборите в РСМ българските евродепутати ще настояват за общ прочит на историята, така както е записана в договора за добросъседство.
„Няма мултиперспективност на историческата оценка. Те се опитват да представят това в мултидисциплинарната комисия по договора. Тя трябва да работи по автентични мемоари и източници от съответната епоха, а не по преразказ на някой професор или сегашен историк“, каза Ковачев.
По думите му всеки право да се чувства и нарича македонец, но не може хора, определили се някога в исторически източници като българи, да бъдат назовавани македонци.
„Има нова идентичност в част от хората и ние не я отричаме, но той няма право да променя идентичността на починали хора, защото той сега се чувства по този начин. Както и част от хората, които се чувстват българи не трябва да бъдат репресирани за това“, допълни евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП.
Според него държавата ни има вина за това, че не инвестира достатъчно средства в българските общности в Северна Македония.
„Казват, че имаме достатъчно големи проблеми, за да отделяме такъв голям ресурс за българите извън страната. Ако България не знае какво да прави, да гледа какво прави Милен Врабевски и да го мултиплицира по 100. С не толкова голям ресурс можем да направим много за общностите ни“, допълни той.
Българските евродепутати сериозно поставят и въпроса за ситуацията с общностите ни в Босилеградско и Царибродско. В две писма до европейските институции те алармират за засилени репресии срещу сънародниците ни в Сърбия.
Сред описаните случаи са книгите „Елегията за краището“ на българския писател Едвин Сугарев, които бяха иззети на границата със Сърбия. Впоследствие българският културно-информационен център в Босилеград беше претърсен, а всички екземпляри – конфискувани. Сега по думите на Андрей Ковачев председателят на центъра Иван Николов е заплашен с 10 години затвор за това, че разпространявал омраза на верска и етническа основа.
В отговор на писмата първият дипломат на ЕС Жозеп Борел и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен се ангажират, че по време на процеса на присъединяване на Сърбия към ЕС ще наблюдават много внимателно ситуацията с българското малцинство там, особено в главата „Правосъдие и основни права“.
Писмата са подписани от всички български депутати в Европейския парламент с изключение на групата на БСП. Евродепутатът Петър Витанов обясни, че не са подписали защото „случаят е обвързан с комунистическите служби на Югославия“.