МВнР връчи вербална нота, с която от официалните сръбски институции се изискват разяснения относно инцидента с председателя на сдружение „Глас“ в Босилеград Александър Димитров.
На 9 август той бе държан с часове на ГКПП „Рибарци“ на границата със Сърбия заради книги на български език, които е носил в багажа си. От председателя на сдружението е било поискано да върне обратно в България притежаваните от него няколко екземпляра.
По указания на Министерството на външните работи посланик Петко Дойков проведе среща в МВнР на Сърбия. От сръбска страна бе поет ангажимент за предоставяне на отговор възможно най-бързо.
От делегацията на ГЕРБ-СДС в Европейския парламент излязоха с позиция по случая:
„Обръщам внимание на тревожно развитие, свързано с потенциални черни списъци в Сърбия и възпрепятстване на сръбски гражданин с българско самосъзнание да внесе на територията на страната книга на български поет. На 9 август Александър Димитров (председател на неправителствената организация „Глас“) не беше допуснат да влезе в Сърбия с три екземпляра от книгата „Елегий за краището“ на поета Едвин Сугарев, въпреки че няма такава разпоредба или правило от какъвто и да е вид, и му е законно разрешено да внася книгите. Александър е попитал на какво основание и по какви причини сръбските митничари му пречат и поискал документ за конфискация на книгите, но служителите отказали. Александър е прекарал над 5 часа на ГКПП Рибарци-Олтоманци, но не е получил документ. По думите на Александър, „Сръбските власти категорично нарушават правата ми, не мога да разбера в коя година сме, 2023 или 1943... Нещата не могат да продължават така. Уважавам правилата и бих искал да се отнасят към мен по същия начин“. Особено смущаващо е че този инцидент се случи в навечерието на работното посещение в Босилеград на ръководителя на отдела за сътрудничество на Делегацията на Европейския съюз в Сърбия Никола Бертолини. На 10 август г-жа Бертолини се срещна с местните власти, за да обсъди социални проекти. Самият аз съм написал увода за тази книга и знам, че в нея няма нищо провокативно. Книгата просто представя живота на хората в Босилеград и околностите през миналия век. Всъщност се фокусира върху критики към българските власти, а не към сръбските. За съжаление изглежда, че в Сърбия има черни списъци за книги, подобни на черните списъци за хора, които президентът на Северна Македония Стево Пендаровски наскоро одобри. Това става и няколко дни след като сръбският външен министър Ивица Дачич заяви, че в Сърбия няма българи (в телевизионно интервю за сръбската телевизия „Пинк“), въпреки официалното сръбско преброяване за 2022 г., организирано от сръбските власти, според което има 12 918 етнически българи в страната (реалният брой вероятно е дори по-голям). Много е тъжно да се види наследството, инерцията и навикът, развити в продължение на много десетилетия по време на Титова Югославия, когато подобни практики бяха нещо обичайно. Мислехме, че те вече не са в сила в демократични страни които се стремят към членство в ЕС, но виждаме как тези тоталитарни действия от отминали епохи се възраждат отново“.
