8 март е Международният ден на жената и какъв по-добър начин да го отбележим от това да припомним историите на жени, които вдъхновяват.

Малала Юзафсаи

Снимка: Getty Images

Малала е родена в долината Сват в Пакистан. През 2009 година ислямското движение на талибаните поема пълен контрол над долината, а девическите училища са опожарени и обявени за закрити, в опит да се ограничат правата на жените възможно най-много. В същото време пакистанската армия продължава да води сражения с талибаните, за да си върне контрола обратно.

Малала си води анонимен онлайн дневник за всичко случващо се по това време и описва какво е за една ученичка да живее във време на такъв режим. Дневникът е публикуван през 2009 г. от Би Би Си Урду.

Така започва нейната борба за образование на жените. Тогава Малала Юсафзаи е била едва на 11 години.

Снимка: Getty Images

Младата Малала се вдъхновява от баща си Зиаудин, който е ръководел на девическо училище в региона и е бил привърженик на либералните идеи за участието на жените в образованието. Рисковата дейност и на двама им почти не убива Малала, която е простреляна в главата от талибаните, докато пътува в автобус. За щастие оцелява и заминава във Великобритания, където живее няколко години, преди да се завърне обратно в Пакистан.

И днес продължава да води активно кампании за правото на образование на жените и е член на Кризисния комитет по въпросите на младежкото образование, създаден от специалния пратеник на ООН за глобално образование Гордън Браун. Той представя петиция, призоваваща всички деца по света да се върнат в училище до 2015 г. Тази петиция води до ратифицирането на първия законопроект за правото на образование в Пакистан.

С баща ѝ продължават общата си работа и създават Malala Fund - благотворителна организация, посветена на това да даде възможност на всяко момиче да постигне бъдещето, което самата тя избере.

Като признание за тази работа Малала получава Нобеловата награда за мир през декември 2014 г. и така става най-младият носител на това престижно отличие.

 

Глория Стейнем

Снимка: Getty Images

Жената, която казва „Властта може да бъде взета, но не дадена. Процесът на вземане е само по себе си овластяване“ и след това го прави. Тя е журналист, основател на New York Magazine, социален и политически активист.

Глория Стейнем е една от най-видните феминистки в историята, борила се през 60-те и 70-те години на миналия век за правата на жените в Америка. През целия си живот води борба срещу сексизма, расизма, хомофобията и всички други форми на дискриминация.

През 1963 г. излиза нейната разследваща статия за това какво всъщност преживяват жените в „Плейбой“, влизайки в още една битка, но този път с Хю Хефнър - основателят на списанието.

За да напише статията тя самата се превръща от журналист в зайче на „Плейбой“. Използва новото си име Мари Катрин Окс, подава фалшиво портфолио и облича син костюм на Плейбой зайче. И успява – одобрена е за работата.

Глория Стейнем успява да проникне в дълбините на този свят, където никой друг външен човек не е стъпвал. Вижда какво стои зад привлекателната и усмихната външност на Зайчетата и го описва в статията си.

Материалът е публикуван в списание „Show“ и разкрива подробности за атмосферата в клубът „Плейбой“ в Ню Йорк. Приет е от аудиторията с голям интерес и е наречен „революционен“.

Роза Паркс

Снимка: Getty Images

Тя е чернокожата жена, застанала срещу закона за сегрегацията в САЩ и променила историята.

На 1 декември 1955 г. Роза Паркс отказва да отстъпи мястото си в автобус в Монтгомъри на бял човек, с което нарушава законите за сегрегацията.  

По това време расовото разделение е широкоразпространено в южните щати. Разделени са училищата, пейките в парка, има дори отделни чешмички за вода, предназначени за бели и чернокожи.

Шофьорът на автобуса заплашва да повика полиция, но тя отговаря „Направете го" и остава на мястото си. Полицията пристига и я арестува и така започва нейната борба.

Снимка: Getty Images

След ареста на Паркс политическият съвет на жените в Монтгомъри призовава афроамериканците да бойкотират градския транспорт в деня, когато е насрочено делото срещу нея.

Автобусният бойкот е предвождан от млад пастор от Монтгомъри - Мартин Лутър Кинг, който е само на 20 и няколко години.

Бойкотът приключва на 13 ноември 1956 година, когато американският Върховен съд отсъжда, че законите за сегрегация на градския транспорт в Алабама са противоконституционни. Това е огромен успех за движението за граждански права в борбата с дискриминацията, която дотогава е била не само приета, но и нормирана законово.