Биоразнообразието по света е сериозно застрашено, а видове изчезват всяка минута. За да избегнем катастрофа през 2050 г., когато се очаква климатичните промени да се усетят най-силно, всеки трябва да положи усилия за опазване на видовете. Около това се обединиха участниците в конференциите по време на Green Week 2015 – зелената седмица, проведена в Брюксел миналата седмица, която беше съсредоточена върху здравето и благосъстоянието.

Изчезването на животински и растителни видове не е нещо, което просто се случва около нас, а засяга всяка човешко същество – за това бяха категорични и учени, и представители на европейските институции, и природозащитници.

И не само това – изчезването на видовете засяга и такива, които използваме пряко – за храненето си. В света в момента все още съществува огромно разнообразие от храни, но в същото време 70% от храната, която достига до чиниите ни, е съставена само от 12 растения и 5 развъдни животни. Това обяви по време на лекцията „Земеделие и биоразнообразие” президентът на организацията Slow Food за Германия Урсула Хъдсън.

Организацията цели да запази местните гастрономически традиции, да насърчи отглеждането на местни сортове семена, земеделски култури и породи домашни животни. Според данните ѝ през последния век са изчезнали 75% от разнообразието на земеделски посеви и над 1000 развъдни животни.

По думите на Хъдсън причина за липсата на разнообразие е хранителната система, която в момента подкрепя големите хранителни компании и производители. Според нея видовете все пак могат да бъдат запазени и един от основните начини за това е подкрепата за малките селскостопански производители. В европейското законодателство има достатъчно мерки за това, но те трябва да бъдат приложение по подходящия начи и в защита на дребните производители от държавите членки.

Прочетете цялото интервю с Урсула Хъдсън, президент на Slow Food в Германия:

България е малък пазар, страната е известна със земеделското производство, а напоследък все повече хора се оплакват, че не могат да намерят вкусни зеленчуци. Защо се случва това?

- Това е негативната страна да станеш част от голямото семейство на Европейския съюз с всичките регулации за храната, семената, хигиената. Това може да е и последица от това националното ви правителство да не се погрижило добре за съществуващите малки производители и правата на малките фермери, докато се е обвързало с глобализираните, специализирани хранителни системи. По тази причина продукцията се отдалечава от вкусната, местна храна, защото обикновено не е подходяща за транспорт, за дълъг живот по рафтовете в магазина.

Снимка: EU Greenweek

Въпреки това законодателството, което идва от Брюксел е много по-добро отколкото е репутацията му в повечето случаи, което означава, че позволява широка интерпретация и прилагане на национално ниво. Затова зависи много от страна на националните власти след това как ще приложат, как ще интерпретират това законодателство и към кого ще са по-внимателни – към бизнеса или към традициите за здравословна и вкусна храна и съответно към хората.

Какво трябва да са действията на правителството в такъв случай за подкрепа на малките земеделски производители?

- В европейското законодателство има мерки и средства, които да подкрепят общностите на дребните фермери, късата верига на доставка, да могат да се интерпретират хигиенните правила, така че да са позволени традиционни методи при производство на мляко, сирене, млечни продукти, например. Разбира се тогава важат регулациите за безопасност, които могат да са много строги и да са насочени към големите производства, но могат да са и малко по-меки, разбира се без да се прави компромис с безопасността.

Всъщност местните правителства са тези, които могат да направят много, като предоставят необходимото. Те знаят как да приспособят законодателството, така че да отговаря на изискванията на ЕС, а в същото и на необходимостите на малките фермери. Ако правителствата обаче са забравили за тази възможност, тогава е много трудно.

Според Вашите наблюдения има ли достатъчно млади хора, които са обвързани с идеята за добра, бавна и местна храна, и желание сред тях да се занимават със земеделие и животновъдство?

- Нараства броят на младите хора, които се интересуват от различни хранителни системи и това е в цяла Европа. Това важи и за България, в София срещнах прекрасна група, обединена около Slow Food и прекрасната биоложка Десислава Димитрова. Тя е прекрасен вдъхновител за добра, чиста и справедлива храна, открива млади хора, които помагат на фермерите и в производството и в това да достигнат до пазара.

Според мен интересът на младите хора към системата на добра, чиста и справедлива храна се дължи на това, че те ясно виждат бъдещето си през 2050 г., а това е годината, която се приема за момента, когато най-жестоко ще усетим промените на климата. Освен това те виждат живота си и след тази символична година и затова има жив интерес от това да променят настоящата система.

Интервюто продължава на следващата страница:

 

Съвсем скоро станах свидетел на това, че в части от Русия икономическата криза, която засегна всички ни в Европа, е накарала дори добре установените хора от средната класа в градовете да си спомнят хранителните традиции, дребните фермери. Те също са осъзнали, че това трябва да се цени, защото гарантира по-вкусна храна, с по-добро качество, която доставя по-голямо удоволствие, когато я ядем.

Ако мога да обобщя – младите в Европа и по света поставиха началото. Стъпката е малка, но е много важна.

Критиците на Slow Food казват, че светът не може да си позволи този тип производство и хранене, защото населението на Земята нараства и все повече хора ще гладуват. В същото време обаче в момента произведената храна в световен мащаб би могла да нахрани 12 млрд. души, ако производството и разпределението ѝ бъде организирано по-добре. Не ставаме ли свидетели на огромни загуби на храна и как може хранителните системи да се организират по-добре?

- Точно така е. В момента произвеждаме достатъчно храна, с която можем да нахраним настоящото население на Земята около два пъти. Това е резултат на хранителна система, на която ѝ са присъщи излишъците на храна. Храните разхищения, които се превръщат в отпадъци, са част от система, излязла от баланс. Тази система се характеризира със свръхпроизводство и има нужда от изключително бърз оборот. Резултат от това са хранителните отпадъци. Те са част от хранителна система, която е извън контрол.

Това е основната промяна, която да направим – да сменим начина на производство на храна – да го правим с по-голямо внимание, да изхвърляме по-малко, да планираме по-добре, да имаме честна система.

Ако погледнем към дребните производители по света – те притежават само 30% процента от земята, а в същото време произвеждат между 60 и 70% от цялата храна и за тази цел използват само от 20% от водата, в сравнение с другите производства. Ако осигурим съобразен със закона достъп до земя и чиста вода на малките фермери, така че те да притежават 70% от земята, няма да имаме проблеми с храната по света, няма да имаме и проблем със загубата на видове.

Особено в глобализирания западен свят трябва да променим поведението си, ценностната си система и то значително.

Преди малко повече от година Slow Food отправи призив към тогава все още неизвестната Европейска комисия за запазването на хранителните видове, за по-подробните етикети…. Виждате ли този призив в политиките и усилията на новата ЕК?

- За съжаление не ги виждаме пряко за момента. Всички бяхме много разочаровани от промените в комисията и особено от това, което се случи с Общата селскостопанска политика (ОСП) – промяната от това, което беше обсъждано на масите за преговори, особено в частта за зелените мерки, и това, което излезе от ОСП. Може да има много неща написани като възможност за действие, но нищо не е задължително. Например областите с фокус върху екологията – можеш да използваш терените, предназначени за екокултури, да садиш фуражна царевица, която пръскаш с пестициди! Как би могъл да помогнеш с това за биоразнообразието? А това беше последното нещо, което беше останало като добро предложение.

Снимка: EU Greenweek

Така че новата комисия в началото изглеждаше, че е тръгнала в друга посока, но сега мисля, че виждаме знаци за положителна промяна. Евроинституциите се интересуват от добрата храна. За нас постижение е, че от два месеца в стола на Европарламента се предлага и ястие с продукт от каталога на Slow Food – Ark of Taste („Съкровищница на вкуса”).

Споменахте „Съкровищница на вкуса”. Разкажете малко повече за този проект, как може той да помогне за биоразнообразието и за по-добрата храна?

- В Ark of Taste има много символика, връщайки се към Ноевия ковчег (Noah’s ark – английски, игра на думи, бел.авт.), който запазил застрашените видове. Нашият проект представлява регистър и каталог за храна, която заплашена от изчезване. „Съкровищницата на вкуса” обхваща такива продукти, описва ги и дава възможност за опазването им. Това до голяма степен е свързано с производителите на местно ниво, които са успели да запазят подобни видове.

Каталогът помага много, защото повишава осъзнаването сред потребителите, сред другите потребители, че съществуват такива продукти. Защото когато създаваш търсене за неща, които не се произвеждат, поне не масово, тогава увеличаваш шанса тези видове да се запазят. Освен търсенето се дава възможност на фермерите, които произвеждат тази уникална храна да печелят справедливо.

В момента част от цената за храната отива по-скоро за по-видимо място и изобщо място по рафтовете на веригите супермаркети, отколкото за вкус и качество. Смятате ли, че това може да се промени?

- Да, трябва да се промени и ще се промени, защото хората все повече гледат към по-малките хранителни системи, по-късата верига на доставка и заедно с това прозрачността и доверието към тези, които произвеждат храната. Ако знаеш откъде идва храната ти, ако производителят работи, не се нуждаеш от всички сложни етикети. Така се създава много по-издръжлива и силна хранителна система, така че това ще се промени, защото има търсене.

Местната или регионалната храна сама по себе си е не е задължително добра, защото местното производство не означава винаги устойчивост и качество. Трите неща трябва да са обединени, за да говорим за добра храна и това е основната ни цел.

Да разбирам, че сте оптимист за бъдещето?

- Абсолютно.