„Трябва да направя само още една крачка, да измина само още един километър… Ултрабягането е комбинация от любов и омраза“. Това казва 52-годишната Натали Дау в гласово съобщение, докато тича някъде по източното крайбрежие на Малайзия.

По това време тя е изминала една трета от 1000-километровото си бягане, което предприема от Тайланд до Сингапур. Усеша обаче, че ѝ става все по-трудно.

„Днес за първи път от четири дни се съмнявам дали наистина ще завърша това, което започнах. Обичам предизвикателството на спорта, обичам суровостта на всичко, но мразя тези ниски точки, в които изпадаш. А те идват често“, коментира още Натали.

Най-малко по 84 км на ден

Тя има ясна цел – да завърши бягането си за 12 дни, а това означава да изминава най-малко 84 км на ден, което е еквивалентът на два класически маратона.

Натали е ултрабегач. Това означава, че изминава дистанции, които са по-дълги от маратона от 42,195 км. Тя започва да се състезава едва в края на 30-те си години, за да подобри усещането за личното си здраве.

 
 
 
 
Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Natalie Dau (@rockstararms)

Въпреки че все повече хора практикуват бягането като спорт в световен мащаб, според повечето данни това се случва най-вече в западните страни.

Официални данни за Азия се намират трудно, въпреки че няколко страни в региона са домакини на популярни маратони. Такива са Тайван, Камбоджа и Япония.

Предизвикателството е да се намерят повече хора сред непрофесионалните спортисти, които, подобно на Натали, бягат за каузи и често документират своите тежки бягания в социалните медии, коментира Би Би Си.

Нещо, което само 0,05% от населението на света някога ще направи

„Дали сте първи или последни, няма значение. Вие сте направили нещо почти свръхчовешко - нещо, което само 0,05% от населението на света някога ще направи“, казва Натали.

Предизвикателството обаче изисква допълнителни жертви. Натали е изгоряла от слънцето и изтощена от бягането.

Още в първия ден бедрото ѝ се схваща. На третия ден тя получава инфекция на пикочните пътища.

 
 
 
Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Natalie Dau (@rockstararms)

В крайна сметка на 5 юни тя успява да пресече финалната линия в центъра на Сингапур, заедно със стотици бегачи, които отиват да я подкрепят в делничен ден.

Облечени в ярка екипировка, те тичат през индустриалните зони на града в ранните часове, когато работници с раници и торбички за обяд, се отправят към работните си места.

„Най-дългото разстояние, което бях изминавала по-рано, беше от 200 км. Търсех различен начин да предизвикам себе си“, коментира Натали пред Би Би Си, ден след като завършва бягането си.

Наивно начало

Идеята ѝ е била да тръгне от тайландската граница, през Малайзия, до Сингапур. Планираното ѝ бягане е наречено Project 1000.

В началото подхожда малко наивно – не си е отговорила на въпросите какво ще прави, ако има нужда от болнична помощ, как ще преминава през граничните пунктове, колко подкрепителни микробуса ще трябва да я посрещнат по трасето.

По време на 12-дневния си ултрамаратон, Натали изпраща всяка вечер гласови съобщения до Би Би Си. В тях тя съобщава за своите възходи и падения – физически и психически.

На петия ден от бягането си тя споделя „Успяхме да закусим в заведение на пътя и да се насладим за пет минути на гледката пред нас, преди да тръгнем отново. Днес беше добър ден, но не очаквам всички дни да са добри. Очаква ни още дълъг път".

Да приключиш с вечерята в 20:00 и да настроиш алармата си за 23:30

Тя и нейният екип спят само по два-три часа всяка нощ. След третия ден заедно решават, че е по-добре да започва да тича малко след полунощ, за да понася жегата по-лено.

 
 
 
Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Natalie Dau (@rockstararms)

„Да приключиш с вечерята в 20:00 и да настроиш алармата си за 23:30 не е много забавно“, каза Натали в друго съобщение.

Ставането всеки ден беше „най-страшното“. Събуждах се всяка сутрин с въпроса „Ами ако не мога да тичам днес?“, споделя още жената.

„Финалната линия е толкова далече, че не можете да си я представите. Дори не можах да видя финалната линия в края на деня. Трябваше да насочвам мислите си към зона, без да знам как изглежда“, казва ултрабегачката.

Към края тя описва тялото си като „изключително разбито“. Привързва пръстите на краката си, защото са целите в мехури.

„Трудно ми е да ходя, уморена съм и просто искам да се прибера и да видя семейството си. Ще се опитам да се насладя на утрешния ден, но наистина нямам търпение да пресека границата в Сингапур“, споделя Натали в гласовото си съобщение през десетия ден.

 
 
 
Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Natalie Dau (@rockstararms)

Да излезеш от комфорта на света

„Ултрабегачите са определен тип личности. Те искат да се чувстват неудобно“, казва Натали.

„В някои части на света всички живеем доста комфортно и хората искат да се предизвикат. Ултрабягането е наистина добър начин да го направите“, смята жената.

С азиатското си бягане и Project 1000 Натали събира около 50 000 сингапурски долара, или около 37 000 щатски долара, за GRLS - благотворителен проект, който насърчава повече момичета и жени да спортуват.

„Като по-възрастна жена наистина исках да докажа на хората, че могат да продължат да предизвикват себе си. Ние сме ограничени само от собствените си вярвания“, казва Натали.

Ултрабягането от това ниво обаче не е никак лесно - защото отнема време и често има нужда от спонсори и помощен персонал.

Но според някои състезатели бягането е много достъпно като спорт.

„Нямате нужда от нищо друго освен от чифт обувки“, казва от Хонконг ултрабегачът Джон Елис.

„Социалната и състезателната страна на бегаческите събития са забавни. Светът е голямо, прекрасно място и е хубаво да излезеш и да го видиш, докато надскачаш границите си и откриваш нови неща за себе си“, допълва още той.

На въпроса дали тръпката от завършването на бягането си е заслужавало цялата болка, Натали отговаря, „Приключението и изживяването - това си заслужаваше“.

В деня след постижението Натали Дау изглежда забележително спокойна, коментира азиатското издание CNA.

Mоже би, защото е спала седем часа вместо обичайните си два. Или защото най-накрая се е отпуснала под климатика в хотелската си стая, вместо да се пече на 39 градуса по Целзий.

Продължи да четеш