Как ветеран от Виетнам, сега писател от Аляска, се озовава в кризисния център за украински бежанци в Букурещ?
84-годишният Джон Спидзбърг е обиколил 79 страни, за да помага на хора, засегнати от война и бедствия. В румънската столица с него се срещнаха Гергана Венкова и операторът Явор Бошняков.
От Аляска до Букурещ, без да каже на семейството си. Срещаме го, докато помага на румънския лекар в импровизираната аптека в един от бежанските пунктове на централната гара в Букурещ. Там от цял свят непрекъснато пристигат дарени медикаменти за първа помощ.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Мисля, че има известна доза объркване тук, защото непрекъснато пристигат толкова много хора. Все нови и нови. Те нямат представа какво да правят, а доброволците трябва да започват всеки ден отново, отначало“, споделя Джон Спидзбърг.
Той разказва още, че не е казал на децата си къде отива, защото те биха казали: "Вече си много стар! Не може да заминеш, ще си стоиш вкъщи!"
„Така че не им казах, написах им писмо, след като пристигнах в Букурещ“, добавя той.
Постъпва в армията, но бързо разбира, че неговият път е да помага пострадалите от войните. Заминава за Виетнам, за да помага на децата, обгазени с така наречения оранжев реагент, който американската армия разпръсква над джунглите, за да окапят листата и да се открият виетнамските бази.
„Това беше химикал и хората, които бяха попаднали в досег с него, отключваха рак или различни стомашни проблеми. Много хора умряха. Аз исках да отида, за да работя с децата, защото дори имаше засегнати бебета“, спомня си Джон Спидзбърг.
Казва, че виетнамците го посрещат добре и за благодарност му изработват портрет от оризови зърна. И така за 84 години обикаля 79 страни, за да помага на пострадали.
„През 2004 г. имаше огромно цунами в Тайланд, вследствие на земетресение. Бях там. Имаше трупове на хора от цял свят. Работех с тайландското правителство. Питате ме за някакво сравнение със случващото се сега. Ето го сравнението. Едното е природно бедствие, а другото война, но в основата на всичко е страданието на хората“, смята той.
Сега Джон пак е там, където има страдащи.
